Кризата на световния пазар на труда заради пандемията изобщо не е приключила

Очаква се най-малко 220 млн. души да останат безработни в световен мащаб тази година - много над нивата преди пандемията, със слабо възстановяване на пазара на труда, което ще влоши съществуващите неравенства, предупреждава Международната организация на труда (МОТ) в нов доклад за световната заетост и социалните перспективи.

Кризата на пазара на труда, създадена от пандемията, няма да приключи. Ръстът на заетостта ще бъде недостатъчен, за да компенсира загубите поне до 2023 г., според оценката на организацията.

Агенцията на ООН прогнозира, че броят на безработните ще намалее до 205 млн. души през следващата година - все още значително над 187-те млн. души, регистрирани през 2019 г., преди коронавирусната криза.

Това се равнява на 6,3% ниво на безработица в световен мащаб през тази година и 5,7% догодина спрямо 5,4% преди пандемията.

„Ръстът на заетостта ще бъде недостатъчен, за да компенсира загубите, които ще се усещат поне до 2023 г.“, посочва се в доклада на организацията.

Стефан Кюн, икономист на МОТ и водещ автор на доклада, подчертава, че реалното въздействие върху пазара на труда е още по-голямо, като се отчете, че на милиони работници им беше наложено намалено работно време, както и други фактори.

Според изчисленията загубите на работно време през 2020 г. спрямо 2019 г. възлизат на еквивалент на 144 млн. работни места на пълен работен ден през 2020 г. През второто тримесечие на тази година числото намалява до 127 млн.

Жените, младите хора и около 2 млрд. души, работещи в неформалните сектори, са най-силно засегнати. Сега още 108 млн. работници по света са категоризирани като бедни или изключително бедни в сравнение с 2019 г., което означава, че те и техните семейства живеят с еквивалент под 3,20 щатски долара на човек на ден.

Заетостта при жените намалява с 5% спрямо 3,9% за мъжете. Повече са и жените, които отпадат от пазара на труда и влизат в групата на неактивните. В световен мащаб младежката заетост е спаднала с 8,7% през 2020 г. в сравнение с 3,7% за възрастните, като най-силен спад е отчетен в страните със средни доходи. Последиците от това забавяне и нарушаване на ранния опит на младите хора на пазара на труда могат да продължат с години.

МОТ се опасява, че няма да бъдат създадени достатъчно работни места за тези, които са загубили работата си в резултат на Covid-19, плюс новите участници на пазара на труда. Глобалният недостиг се оценява на 75 млн. работни места през тази година и 23 млн. през 2022 г.

„Прогнозираният ръст на заетостта ще бъде твърде слаб, за да осигури достатъчни възможности за заетост на тези, които са станали неактивни или безработни по време на пандемията, както и за по-младите, които навлизат на пазара на труда“, казва се в доклада. „Много неактивни досега работници ще влязат в работната сила, но няма да могат да си намерят работа“, предупреждава организацията.

Тези работни места, които се създават, вероятно ще бъдат с по-ниско качество, като проблемът е най-тежък в по-бедните страни с големи неформални икономики.

„Кризата вероятно ще задълбочи неравенството в и между страните за години напред“, казва се в доклада. „Това крие риск от създаване на допълнително измерение на икономически и социални белези на международно ниво, което ще се прояви в по-бавен и неравномерен напредък към намаляване на бедността“, заключават от МОТ.

Най-силно засегнатите региони през първата половина на 2021 г. са Латинска Америка и Карибите, както и Европа и Централна Азия, посочва се още в доклада. И в двата региона изчислените загуби на работно време надвишават осем процента през първото тримесечие и шест процента през второто тримесечие в сравнение с глобалните загуби за работно време от съответно 4,8 и 4,4 процента през първото и второто тримесечие.

Очаква се глобалното възстановяване на заетостта да се ускори през втората половина на 2021 г., при условие че няма влошаване на общата пандемична ситуация. Възстановяването обаче ще бъде неравномерно поради неравния достъп до ваксини и ограничения капацитет на повечето развиващи се и нововъзникващи икономики да подкрепят силни мерки за фискални стимули.