Какво означава Израел след Нетаняху за ЕС?

Не е тайна, че въздишка на облекчение се чу в повечето европейски коридори на властта, когато Бенямин Нетаняху изгуби властта миналата седмица след повече от 12 години като министър-председател на Израел.

Под негово ръководство през последните 4-5 години отношенията на ЕС с Израел се влошиха и изостриха, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Заседанията на Съвета за асоцииране между ЕС и Израел, които трябва да се провеждат на редовни интервали и да дадат тон за напредък по политически и икономически въпроси, не се свикват от 2013 г. насам заради напрежението между двете страни.

Няколко освежаващи и значими назначения в новото израелско правителство сигнализират за обещаващата положителна промяна, посочва медията.

Първо и най-важното, новият външен министър Яир Лапид, е истинският архитект зад реформеното правителство, което Израел вече може да стартира. За по-малко от десетилетие Лапид, журналист, станал политик, се превърна в разумен държавник, способен да накара страната да се справи с предизвикателствата, които предстоят. Той дори се отказа от това да стане министър-председател, за да позволи създаването на правителствена коалиция с такъв обхват от партии, движещи се отляво надясно, което е историческо събитие.

Най-разнообразното коалиционно правителство, което Израел някога е имал, се състои от дясна, лява, центристка и дори ислямистка партия, която се обединява от една цел: да сложи край на политическия застой и да осигури на Израел нов старт.

Има много млади израелци, които не си спомнят за Израел без Нетаняху.

В много отношения Лапид прилича на американския президент Джо Байдън. Центрист, отговорен и състрадателен, но прагматичен лидер. За разлика от повечето израелски лидери, Лапид идва без значителни военни постижения и сигнализира за нова сдържаност и умереност, така желана от обществеността.

Ако това правителство оцелее, много стъклени тавани ще бъдат счупени, особено ако той стане и премиер след две години.

Новото израелско правителство също има рекорден брой жени на министерски позиции. Една от тях, Мерав Михаели, е ръководител на подмладената Лейбъристка партия и е назначена за министър на транспорта.

Тя приема Европа много сериозно и заедно с други членове на нейната партия, които заемат ключови позиции в областта на обществената сигурност и диаспората, ще обърне страница за по-обширен обмен и сътрудничество с Европа.

Други назначения включват още политици, запознати с ЕС и желаещи да преодолеят пропуските, включително ръководителят на лявата партия Мерец Ницан Хоровиц, който е министър на здравеопазването, чиято партия също държи критичната среда и портфейлите на регионалното сътрудничество.

Вдясно се появиха и нови сериозни лидери, които признават значението на съюза на Израел с Европа. Сред тях е Гидеон Саар като министър на правосъдието. Саар, който се отдели от партията Ликуд, беше жизненоважен за свалянето на Нетаняху. Той обещава да поправи правната система на Израел и да я направи по-отчетна и прозрачна.

Той се ангажира и с реформи на правата на човека и равенството на всички граждани. Без съмнение връзките му с ЕС трябва да засилят онези така необходими реформи в един от по-спорните правителствени органи на Израел.

Докато вижданията за Европа от новия израелски премиер, десният Нафтали Бенет, остават все още не много ясни, има реална възможност за министрите Лапид, Саар, Михаели и други да проправят нови и нови пътища. Някои точни на напрежение могат да се разсеят, особено по отношение на Иран и задънената улица по отношение на палестинската бъдеща държавност.

Новото правителство може да положи ново начало и в други области. Неотложната необходимост Израел да поправи връзките със САЩ (с Демократическата партия, която сега е начело) и с непосредствения си съсед Йордания трябва да бъде последвано от определяне на приоритетите на отношенията си с Европа.

Членовете на новата коалиция на Израел трябва бързо да поемат водеща роля при свикването на заседанията на Съвета за асоцииране между Израел и ЕС, замразени от почти десет години. Макар че енергичността и сериозността на новото правителство в Йерусалим предстои да се изяснят, служителите на ЕС трябва да демонстрират своя ангажимент за поправяне на връзките и да позволят новото начало на различни политики и неизползвани споразумения за партньорство. Възможностите са в изобилие и трябва да се използват.