Това, че Китай сто години избягва опасностите, не е гаранция за стабилност

Един от проблемите се отнася до разпределението на печалбите от икономическия растеж. Игнорирайте по-голямата част от брътвежите за неравенството в Китай. Страната си остава развиваща се икономика и някои домакинства неизбежно ще станат част от градската средна класа преди други. Но едно нещо, което трябва да повдигне вежди, е, че естеството на неравенството може би се променя, както бе отбелязано тази седмица в последната оценка на Световната банка за китайската икономика. 

Социално-икономическата мобилност между поколенията изглежда намалява, което означава, че по-бедните родители е по-малко вероятно да вкарат децата си в средната класа. Промяната във възможностите е забележима между поколението, родено през 70-те години, което се възползва от първите вълни на икономическа реформа в Китай, и родените през 80-те години. Не подценявайте как това развитие може да промени възприятията за икономическото управление на партията, ако някой китайци започнат да се притесняват, че социалната мобилност се превръща в задънена улица.

Другата неизвестна е бързо променящото се международно отношение към Пекин. Китайските търговски партньори са удивително снизходителни към комунистическата партия, откакто страната влезе в Световната търговска организация през 2001 г., толерирайки нейната непазарна-пазарна икономика, отлагането на икономическите реформи и отварянето на пазара, кражбата на интелектуална собственост и много други грехове.

След 40 години устойчив икономически растеж, четиригодишно президентство на Тръмп и 16 месеца Covid-19, глобалното търпение се изчерпва. Не е ясно дали Китай може да процъфтява в глобална икономическа среда, която е по-враждебна, отколкото бе в продължение на десетилетия. Последните данни подчертават степента, до която вътрешното потребление - което сега трябва да бъде основен двигател на икономиката - все още се бори да се възстанови от пандемията.

След като Китай започва да си представя как измества САЩ като най-голямата икономика в света, ще останат ли търговските му партньори толкова толерантни към пропуските му по отношение на икономическите реформи, правата на човека и други въпроси? Пекин приема, че размерът на икономиката му ще го имунизира срещу чужд натиск. Но зависимостта на Китай от износа повдига неудобния въпрос дали самата му икономическа сила до голяма степен не е следствие от отстъпчивостта на останалата част от света, която може да бъде оттеглена.

Партията, особено при Си Дзинпин, стана господар на китайската политика и икономика за добро или, по-често, за лошо. Но все още не е изцяло господар на собствената си съдба.