Как Китай разби азиатския модел

„Какво според вас е уникалното в китайския модел?“ Това беше въпросът, зададен ми от телевизионен репортер, последния път, когато бях в Пекин. Отговорът ми бе, че не мисля, че е имало специфичен китайски икономически модел, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Съществува източноазиатски модел за развитие на бърза индустриализация, задвижвана от износа, пионери на който бяха Япония, Южна Корея и Тайван. Това, което Китай направи, беше да следва същия модел - в голям мащаб. Добавих, че реалното нововъведение от Китай е, че страната не се либерализира политически със забогатяването си. Това отличава Китай от южнокорейците и тайванците.

След като приключихме с разговора, попитах репортера дали ще може да използва някой от отговорите ми. "Не, не мисля", каза тя. „Но би трябвало да е хубаво да можете да казвате това, което мислите.“

Мислех за този разговор наскоро, след като Китай се готви да отпразнува 100-годишнината от основаването на комунистическата партия. Основното твърдение на президента Си Дзинпин е, че под мъдрото ръководство на партията Китай е открил уникален път към развитие, от който останалата част на света сега може да се поучи. В реч пред конгреса на партията през 2017 г. Си провъзгласи, че Китай „прокарва нова пътека за другите развиващи се страни да постигнат модернизация“.

Твърдението на китайския лидер, че е открил нов път за икономически растеж, е спорно. Ранните етапи на китайските икономически реформи след Мао следваха формула, която беше разпознаваема за всеки, който познава предишните източноазиатски икономически „чудеса“.

Много от първите фабрики в Южен Китай бяха създадени от чуждестранни китайски инвеститори от Тайван, Хонконг, Тайланд и другаде. Те пренасяха модел, който работеше в тези страни, в нова среда с ниски разходи. Фактът, че Китай продължи да расте с двуцифрени темпове в продължение на десетилетия, е забележителен, но не е безпрецедентен. Япония извърши подобен подвиг в продължение на много години след Втората световна война. През 50-те години Южна Корея беше по-бедна от части от Африка на юг от Сахара, но днес е богата държава.

Но докато икономиката зад китайския модел е производна, политиката е нова. За разлика от Тайван или Южна Корея, които се превърнаха от еднопартийни държави в демокрации, успоредно със забогатяването си, Китай по времето на Си утвърди господството на комунистическата партия.

Когато китайските коментатори говорят за предлагане на нов модел на развиващия се свят, те имат предвид и политическо предложение. Защо да не бъде възприет китайският авторитаризъм, а не хаосът на западната демокрация?