Как Китай разби азиатския модел

Китай също оспори геополитическата среда, която осигури средата за възхода на Азия. Първоначалните азиатски тигри бяха все американски съюзници. В контекста на Студената война със Съветския съюз САЩ видяха предимствата на отварянето на пазара си за износа на своите съюзници от Източна Азия. Вашингтон също беше готов да толерира техните протекционистични политики по-дълго, отколкото в друг случай.

Появата на азиатски икономически конкуренти никога не беше лесно за преглъщане от американците. Имаше паника от възхода на Япония през 80-те години. Но реакцията беше ограничена, тъй като Япония беше съюзник и демокрация от подобен тип.

Китай никога не се очертаваше да е съюзник на САЩ. Но доскоро много внимаваше да не оспори открито американската сила в Тихия океан. Това се промени по времето на Си, тъй като Китай построи военни бази из Южнокитайско море.

Като авторитарна държава, която е все по-открита относно амбицията си да предизвика американската военна, политическа и икономическа мощ, Китай със закъснение предизвика реакция във Вашингтон. Администрацията на Тръмп се съсредоточи до голяма степен върху търговския дефицит с Китай. При Джо Байдън обаче реакцията стана по-явно идеологическа. Новият президент често казва, че САЩ и Китай са въвлечени в идеологическа и политическа борба за посочване на модела за 21 век - демокрация или авторитаризъм.

Китайското правителство има основания да се надява, че САЩ са го оставили твърде късно да преосмисли подкрепата си за азиатския модел на растеж, който подпомогна възхода на Китай. Страната вече е най-големият производител и износител в света. Понастоящем тя има огромна вътрешна потребителска икономика, която осигурява алтернативен източник на растеж на експортните пазари, които бяха толкова критични за ранните десетилетия от възхода на Китай.

Китай също така току-що се превърна във водещия световен получател на преки чуждестранни инвестиции. Китайските компании се разрастват по целия свят. Икономиките на САЩ и Китай са толкова дълбоко преплетени, че истинското отделяне би било изключително трудно - да не кажа непопулярно сред много бизнеси от двете страни.

Въпреки това Си пое голям риск, като открито оспори американската сила. През първите десетилетия от подема на Китай консенсусът във Вашингтон беше, че и Китай ще се либерализира политически, докато забогатява. Така че САЩ приеха окуражаващо и снизходително отношение към надигането на Китай - подобно на подхода си към другите източноазиатски икономически тигри.

В случая с Китай американското „разрешение“ вече е оттеглено. САЩ ограничават достъпа на Китай до някои съвременни технологии и организират своите съюзници за отпор срещу Пекин. В тази нова геополитическа среда Си наистина трябва да намери нов „китайски модел“ - различен от източноазиатския - за да продължи гладко възходът на Китай.