Бизнесът в САЩ трябва да преосмисли ролята си в политиката

„Където и да погледнете, в момента бизнесът помага и поощрява система, която отне всички системи за социална подкрепа“, изтъква Портър. Тъй като все повече директорски бордове преследват социални мисии далеч отвъд дефиницията на Милтън Фридман за максимизиране на печалбата, посочва той, „бизнесът трябва да подкрепи сериозен дългосрочен план за изграждане на функционална, ефективна политическа система“.

Твърде много бизнес лидери вдигнаха ръка от политиците или, още по-лошо, цинично си „напазаруваха” такива за краткосрочни ползи. Аналитични центрове като института High Meadows твърдят, че твърде малко са схванали потенциалната взаимна изгода от работата с политици за подобряване на управлението и посрещане на системните предизвикателства на нацията.

Друг е въпросът дали гласоподавателите вярват, че богатите, неизбрани от електората ръководители са подходящите хора да се заемат с тази задача. Анализът на Портър прескача подозрението, което много американци изпитват към най-големите работодатели в страната.

Само 18% имат силно доверие в големия бизнес, спрямо 23% през последните две години, според Gallup. Мнозина вляво виждат корпоративното лобиране и политическите разходи като синоними на корупцията. Мнозина вдясно са съгласни с Мич МакКонъл, лидерът на републиканското малцинство в сената, който се оплаква, че големият бизнес действа като „паралелно правителство“.

Но бизнес аргументите за промяна в отношението изглеждат убедителни. Както много мениджъри заявиха след метежа срещу Конгреса през януари, демократичната стабилност е насъщна за икономическата стабилност.

Корпоративното неодобрение на събитията от 6 януари и усилията на републиканците да ограничат избирателните права в щати от Джорджия до Тексас откриха дебат за това какво наистина означава за бизнеса да подкрепя демокрацията. Това създава възможност за закъсняла преоценка.

Предписването на лечение е по-трудно от диагностицирането на болестта. Портър препоръчва бордовете да направят политическите си разходи по-прозрачни, да ги приведат в съответствие с ангажиментите си относно изменението на климата и расовата справедливост, и да държат политиците отговорни за резултатите. Като минимум, казва той, компаниите не трябва да овластяват онези, които се стремят да подкопаят демокрацията.

Компаниите не трябва да очакват този нов модел на влияние върху политиците да предизвика по-малко скептичен обществен поглед. Нито ще премахне присъщите конфликти между ролите на бизнеса и правителството. Но тъй като все повече компании стигат до заключението, че тяхната роля в обществото надхвърля изпращането на чекове с дивиденти, все повече ще оценят, че продуктивните отношения със здрав публичен сектор биха максимизирали социалното им въздействие.

Тъй като бизнесът е най-големият спонсор на политическата система в САЩ, е време да зададем трудни въпроси за това каква възвръщаемост получава той от инвестициите си.