Дистрибуцията е глобален проблем пред ваксинацията

Можем ли да се справим? Може би. В случая с Южен Судан Care изчислява, че са необходими 126 милиона долара, за да се решат ключовите проблеми с разпространението на ваксините. Организацията се обръща към богатите правителства да запълнят тази финансова дупка с грантове, а глобалните компании да предложат логистична подкрепа, да речем, като осигурят транспорт.

Добронамерените, но в крайна сметка частични благотворителни призиви обаче не са истинският отговор; по-големият приоритет за западните и незападните правителства трябва да бъде разработването на координиран глобален план по отношение на недофинансираните здравни инфраструктури.

Всъщност има една потенциална пътна карта за това. По-рано тази година Г-20 помоли Тарман Шанмугаратнам (бившият сингапурски финансов министър), Лорънс Самърс ( бивш министър на финансите на САЩ) и Нгози Оконджо-Ивеала (ръководител на Световната здравна организация - СЗО) да представят предложения за това как да се подобри подготовката за глобална пандемия.

Докладът, публикуван това лято, съдържа множество изключително разумни идеи. Триото призовава държавите от Г-20 да похарчат поне 75 млрд. долара през следващите пет години за адресиране на готовността за пандемии и слабостите в инфраструктурата на здравеопазването по целия свят. Те също така призовават Г-20 да създаде „глобален съвет по заплахите за здравето“, който да координира пандемичните реакции по същия начин, по който Съветът за финансова стабилност организира регулаторния отговор на финансовата криза от 2008 г. Той ще включва не само здравни министри, но и финансови ръководители - ход, който отразява нарастващото осъзнаване, че пандемия не може да бъде победена само с медицинска наука (или ваксини). Инвестициите в инфраструктура също са от решаващо значение.

Тези предложения ще бъдат представени на Г-20 през октомври, за евентуално приемане. Но далеч не е ясно, че ще бъдат одобрени. Това, както научих, отчасти се дължи на факта, че идеята за създаване на нов координиращ орган изправя на нокти някои кръгове в СЗО. Но също и защото сумата от 75 милиарда долара изглежда плашеща за някои държави от Г-20.

Това може би е разбираемо, като се има предвид, че повечето западни правителства са под фискален натиск (и натиск от избирателите да се съсредоточат върху вътрешните проблеми). Но предложените разходи са незначителна сума в сравнение с щетите на стойност трилиони долари, които Covid-19 вече нанесе на глобалната икономика. Или, както се отбелязва в доклада: „Пандемичните разходи само на правителствените бюджети са 300 пъти по-големи от общите допълнителни разходи за година, които предлагаме, и 700 пъти годишните допълнителни международни инвестиции.”

В тои смисъл изразходването на тези 75 милиарда долара е акт на „финансова отговорност“, заключава триото - и също така „научен и морален“ императив. Ако Г-20 не предприеме действия следващия месец, богатите страни ще си вкарат автогол. Инвеститорите трябва да го имат предвид.