Дистрибуцията е глобален проблем пред ваксинацията

През последните седмици Covid-19 донесе нови тревоги за американските инвеститори. Не само че Делта вариантът се разпространява, но нежеланието за ваксиниране все още тормози части от страната. Появяват се също опасения дали администрацията на Джо Байдън наистина може да пусне подсилващи дози през есента, както беше обещано.

Това е притеснително. Но докато инвеститорите следят плановете за ваксинация на Белия дом, те също трябва да наблюдават друг набор от проблеми с разпространението на ваксините: тези, които касаят страните с ниски доходи, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Осемнадесет месеца след началото на пандемията се появи пропаст в нивата на ваксинация. В голяма част от Европа и Северна Америка сега около две трети от населението е ваксинирано (макар и по-малко в САЩ). Япония и Индия са ваксинирали съответно половината и една осма от населението си.

Но в повечето африкански страни ваксините достигнаха до по-малко от една десета от населението - а в някои до под 1%. Това отчасти отразява добре известните неравенства в предлагането на ваксини (които международни организации като Covax се опитват да преодолеят, макар и със смесени резултати). Съществува обаче и друг, често пренебрегван проблем: недостатъчната дистрибуционна логистика.

Да разгледаме като пример Южен Судан. Тази бедна страна наскоро - със закъснение - получи известно количество ваксини. Но инфраструктурата ѝ за дистрибуция е толкова слаба, че разходите на „игла” са цели 22 долара, в които не влиза покупната цена на ваксината, според изчисленията на благотворителната организация Care.

Това е шест пъти по-скъпо от настоящата глобална прогноза за разходите за доставка на ваксини, отбелязва Care. Една от жестоките иронии на Covid-19 е, че страните, които са най-малко подготвени да плащат за дистрибуцията си на ваксините, са изправени пред едни от най-високите разходи.

Това има практически последици. Това лято около 132 000 дози ваксини трябваше да бъдат унищожени или върнати от Южен Судан, защото не можеха да бъдат дистрибутирани, посочва Care. Положението сега се подобрява – съвсем леко. Но процентът на ваксинация в страната остава доста под 1%.

Това е трагедия за чакащите ваксина. Но последствията биха могли да бъдат по-широки. През последните 18 месеца учените осъзнаха, че един от най-неприятните аспекти на Covid-19 е, че той „си променя формата“, както отбелязва в своята книга „Варианти“ Уилиъм Хазълтин, изтъкнат американски медицински изследовател.

Така, колкото по-дълго остават тези групи неваксинирани хора в света, толкова по-голяма е опасността от появата и разпространението на нови варианти. Справянето с проблема с дистрибуцията на ваксини не се отнася само до морал и благотворителността; това е и въпрос на глобална самозащита.