Комунистическата партия на Русия е следващият проблем на Путин

Популярният ягодов магнат Павел Грудинин, който се кандидатира срещу Путин от името на партията през 2018 г., е един от тези критици. Той говори за социалната инфраструктура на работниците във фермата си и за необходимостта да се поучим от съветските грешки. В кампанията си в един момент той сравни продължителното управление на Путин с годините застой по времето на Леонид Брежнев.

Той се справи по-добре, отколкото Кремъл очакваше, в резултат на което, въпреки че беше трети в списъка на Комунистическата партия, му беше забранено да участва в последните избори - уж заради чужди активи, които според него вече не притежава.

Друг критик е 36-годишният Николай Бондаренко в Саратов, в Югозападна Русия, с повече от 1,6 милиона последователи в YouTube, който открито е предизвиквал представители на „Единна Русия“. Веднъж той се опита да живее с 3500 рубли на месец (приблизително 50 долара), за да покаже оскъдното увеличение на пенсиите, като документира експеримента. По-рано тази година той беше задържан за участие в демонстрация в подкрепа на Навални. Бондаренко беше преместен в по-малко спорен избирателен район.

Нито Бондаренко, нито който и да е друг обаче има вероятност скоро да поеме контрола над йерархичната Комунистическа партия, още по-малко да се изправи срещу Владимир Путин. Засега ръководството на партията остава на една линия с Кремъл под твърдата ръка на Генадий Зюганов. Той се застъпва за повторна сталинизация, но също така намира удобна ниша като вътрешносистемна опозиция, доволна от това да повдига от време на време вътрешни опасения за пред своите избиратели и да избягва спорните въпроси.

Въпреки възрастта си и избледняващата лична популярност той няма да се откаже от контрола.

Засилването на критичните гласове обаче и недоволството от жизнения стандарт – нещо, което партията не успя да овладее, представляват заплаха, която Кремъл ще трябва да модулира. Както посочва Татяна Становая от политическата консултантска група Р. Политик, целта няма да бъде пълно унищожение, както беше с Навални, а вместо това по-слаба и по-укротена партия, отново в подчинената си роля.

Най-опасните гласове, като Грудинин, ще бъдат отстранени. Кремъл ще избягва други конфронтации. Когато представителите на партията се събраха срещу изборните измами в Москва миналия уикенд, полицията просто използва оглушителна музика, за да заглуши ораторите.

Все още е предизвикателство за Кремъл да реагира. Комунистическата партия е разнородна и някои групи от потенциални поддръжници могат да изядат електората на Кремъл. Това е и партия, чиито социални и исторически корени правят невъзможна употребата на „чуждестранни влияния“ с цел ограничаване на влиянието ѝ. Тежките репресии могат лесно да дадат обратен ефект.

Както казва Марк Галеоти, старши сътрудник в Royal United Services Institute в Лондон, партията притежава единствената мощна политическа машина в Русия, която не зависи от Кремъл. По-малко ясно е дали може да намери лидер, който да използва този обхват и оперативен капацитет.

Кремъл едва ли ще рискува. По-отявлените членове на партията ще се окажат под натиск както от Путин, така и от Зюганов. Москва ще следи за възможностите да проектира какво се случва, когато Зюганов реши да предаде щафетата, като в идеалния случай ще изтласка партията далеч от социалдемократическата територия. Бунтовниците ще бъдат заточени по далечните региони, поне според плана.

С наближаването на президентските избори през 2024 г. обаче може да се окаже, че Комунистическата партия на Русия няма да се представи според плана на Путин.