От германските банки зависи реформата на банковия сектор в Европейския съюз

Единствена по рода си, страната има много малки банки с държавна подкрепа. Те могат да бъдат индивидуално незначителни, но образуват огромен взаимозависим конгломерат, готов да спасява всяка при проблеми. В своята съвкупност тези банки са почти толкова големи, колкото най-голямата европейска банка - френската BNP Paribas. Общите активи на така наречената финансова група на спестовните банки са 2,38 трилиона евро (2,78 трилиона долара) в края на 2020 г. спрямо 2,49 трилиона евро за BNP.

Повечето спестовни банки в Германия се ръководят от местен избран функционер, нещо като кмет, според проучване на Брюгел, което ги прави инструменти за политическо покровителство. Те също така действат далеч от надзора на Европейската централна банка. Такива кредитори разпространяват проблемите чрез нездравословна конкуренция. Председателят на Надзорния съвет на Европейската централна банка Андреа Енрия заяви през септември, че постоянно нерентабилните кредитори понижават цените на заемите до нива, които ерозират печалбите за всички, което прави сектора по-рисков. Той говореше като цяло за Европа, но Германия е шампион в тази практика.

Ян Шилдбах, анализаторът на Deutsche Bank, за когото споменах в началото, откровено и ясно изрази критиката си към родния пазар, като посочи, че германските банки имат най-лошата възвръщаемост по собствения капитал в Европа и най-високите разходи на едно евро приходи. В допълнение към това фактът, че много от тях не могат да наберат пари на капиталовите пазари при извънредна ситуация, означава, че имат слаба капиталова база и са „постоянна, латентна заплаха за финансовата стабилност в Германия“, написа Шилдбах. Той не каза, че големите листнати банки, като Deutsche, са толкова лошо оценени на фондовите пазари, че също имат трудности с набирането на средства.

Това беше твърде откровено за шефовете му в чувствителен момент. Те го порицаха, оттеглиха коментара му и се разграничиха от възгледите му - което е жалко, защото той е адски прав. За да бъдем честни, той вероятно засегна шефовете си, критикувайки финансовите регулатори на Германия за това, че не успяха да спрат няколко скандала, някои от които бяха свързани със собствената му банка.

За да се подобри икономиката на германското банкиране, новото правителство трябва да започне с консолидиране на по-малките банки, както и с намаляване на броя на клоновете и персонала. Това вероятно ще размие влиянието на отделни политици в бордовете на спестовните банки, смята Валерия Дингер, професор по икономика в Университета на Оснабрюк. Това може да доведе до по-добри решения за кредитиране.

Банките имат твърде голяма власт в Германия. Около 40% от спестяванията в страната са в банкови сметки (срещу 13% в САЩ, където повечето спестявания са в пенсионни и инвестиционни фондове) според базираната в Лондон изследователска група New Financial. Това обяснява защо Германия има толкова малко дългосрочен капитал, който да инвестира в компании чрез пазарите. Застрахователните, пенсионните и другите активи в Германия са на стойност само 1,3 пъти брутния вътрешен продукт спрямо 2,6 пъти в Обединеното кралство и 4,7 пъти в САЩ.

Тласъкът към Европейски банков съюз - и след това към съюз на капиталовите пазари - е най-обещаващият път за реформа. Това не може да се случи без Германия, а немските банки не могат да се справят с по-голямата конкуренция без по-добри печалби и баланси.

Фундаменталната реформа е единственият начин европейските финанси да постигнат глобално влияние. И трябва да се започне с най-голямата икономика: Германия.