Турция протяга ръка към Армения в стремежа си за повече влияние в Кавказ

Нова магистрала, която пресича земя, превзета от Азербайджан от Армения преди по-малко от година, демонстрира нарастващото икономическо присъствие на Турция в регион, който отдавна се смята за част от руското влияние.

Екипи, които полагат асфалт по Пътя на победата, работят денонощно за две турски компании, близки до президента Реджеп Тайип Ердоган, пише FT. Пътят свързва Азербайджан с историческия град Шуша – населено място, което Азербайджан получи след шестседмичната война за спорния регион Нагорни Карабах.

Хиляди загинаха в конфликта през 2020 г., в който Турция предостави огнева мощ, за да помогне на Азербайджан да постигне решаващо предимство, посочва медията.

Сега Ердоган се обръща към своя враг Армения, докато се опитва да циментира влиянието на Турция в Южен Кавказ, където се изправя срещу Русия и Иран. Той предполага, че дипломатическите отношения могат да бъдат възстановени след близо 30-годишен разрив.

Никол Пашинян, премиерът на Армения, заяви, че е готов за преговори „без предварителни условия“.

„Положителни сигнали“

Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. като знак за протест срещу превземането от Ереван на Нагорни Карабах, преобладаващо етнически арменски регион, който е международно признат като част от Азербайджан.

Условията за прекратяване на огъня с посредничеството на Русия през ноември 2020 г. дадоха на Азербайджан по-голямата част от териториите, които страната изгуби от Армения по време на конфликта през 90-те години. Турция заяви, че връщането на територията премахва основната пречка, блокираща официалните връзки с Армения. През последните седмици Ердоган каза, че може да работи за „постепенно нормализиране на отношенията“. Армения смята, че е готова да отговори със същото.

„Тъй като има положителни сигнали, идващи и от двете страни, това дава възможност в някакъв момент в близко бъдеще да започнат преговори . . . за отваряне на границата, започване на икономически отношения и отношения между правителствата“, коментира Армен Григорян, секретар на съвета за сигурност на Армения.

„Размразяването“ на отношенията би позволило на търговията и дипломацията да се развият. Пълното помирение обаче остава далечна перспектива. Арменците не могат да забравят геноцида в Османската империя по време на Първата световна война, който Турция отрича да е организиран от държавата.

Азербайджан смекчава опозицията

Критично е, че сега Баку е по-малко устойчив на пробив между Анкара и Ереван. Илхам Алиев, президентът на Азербайджан, осуети последния опит за падането на бариерите през 2009 г. Ердоган тогава се опита да го успокои, като заяви, че Армения първо трябва да разреши конфликта в Нагорни Карабах.

„Ситуацията се промени изключително много от 2009 г. насам. Турско-арменските отношения трябва да зависят от двете страни”, казва Хикмет Хаджиев, съветник по външната политика на Алиев. „Бихме искали да видим по-приобщаващ процес. Всички трябва да участват, ако говорим за дългосрочна сигурност и стабилност в региона“, допълва той.

От миналата година Москва до голяма степен изолира Анкара в постконфликтната дипломация, посочва Ричард Гирагосян, директор на Центъра за регионални изследвания, мозъчен тръст в Ереван. „Имаме руско сценично ръководство [по] цялото регионално възстановяване на търговията и транспорта без Турция. За Турция нормализирането на отношенията с Армения е начинът да си върне мястото в региона“, допълва той.

Включването на Турция в регионална мирна инициатива може да помогне на Азербайджан да уравновеси Русия, която поддържа военна база в Армения. „Да се позволи нормализиране на отношенията между Армения и Турция и връщането на Турция в региона е необходимо, за да се противодейства на уязвимостта на Алиев към руснаците“, казва Гирагосян.