Турция протяга ръка към Армения в стремежа си за повече влияние в Кавказ

Приятели и врагове

Засилената роля на Турция в региона може да служи и на Русия. Ердоган и Владимир Путин, президентът на Русия, подкрепят противоположните страни в поредицата от въоръжени конфликти, но създадоха сложно партньорство за сигурност, което изнервя традиционните западни съюзници на Турция.

Ердоган заплаши да експулсира дипломати от САЩ и още девет държави, което заплашваше да доведе до срив на отношенията на Анкара със западните столици. Той междувременно се отказа от намеренията си.

Томас де Ваал, сътрудник в Carnegie Europe, казва, че недоверието към Запада, споделяно от Ердоган и Путин, може да принуди Москва и Анкара да си сътрудничат в Кавказ, за ​​да задържат САЩ и Европа в периферията на региона. „Те са врагове, които не са съгласни по толкова много въпроси, но също така говорят на един и същи език и имат една и съща концепция на Великата сила, така че трябва да подредят нещата помежду си“, добавя той.

Русия може също да бъде убедена от възможността да възроди директната физическа връзка от съветската епоха с Турция по изцяло притежаваната от нея железница в Армения, част от нейния стремеж за по-голям контрол върху търговските връзки в региона.

От своя страна Баку се надява обещанието за търговия със съседите му да примами Армения да отвори сухопътен коридор за Азербайджан, за да достигне своя ексклав Нахичеван и Турция. „В полза на арменците е да се трансформират от страна без излаз на море в транзитна страна“, казва Хаджиев.

Армения изглежда непоколебима от икономическите примамки, като се твърди, че мирното споразумение трябва да бъде на първо място. "Проблемът . . . между Армения и Азербайджан не е икономически. Това е конфликтът в Нагорни Карабах“, казва Григорян.

Докато Пашинян и Алиев казват, че искат мирен процес, те остават разделени относно съдбата на останалата част от Нагорни Карабах, която остава в ръцете на етнически арменци. Ереван иска те да могат да се самоопределят, докато Баку отхвърля всякаква автономия за региона. И двете страни продължават да укрепват позициите си по новата фронтова линия и схватките се разпалват въпреки присъствието на 2000 руски миротворци.

„Представете си, когато този град възкръсне от пепелта“

Дори Турция да не седи на масата за преговорите, нейните компании сключват договори за проекти за реконструкция, които могат да достигнат стойност от 15 млрд. долара през следващото десетилетие. Алиев обеща, че компаниите от страни, които са били „приятелски“ по време на войната, ще спечелят, а Ердоган се доказа като близък съюзник. 

Азербайджан възстановява Шуша, близкият бивш производствен център Агдам и други населени места, разрушени от три десетилетия на враждебност, за да проправи пътя за завръщането на стотици хиляди азербайджанци в райони, от които са избягали преди десетилетия. Миналогодишната война разсели 35 хил. арменци.

Емин Хюсеинов, азербайджанският служител, наблюдаващ плановете за свръхмодерен град, който да замени призрачния град Агдам, вярва, че просперитетът в крайна сметка ще осигури мир.

„Това са селата, в които арменците живеят в бедност“, казва Хюсеинов, като посочва група къщи, която се вижда от другата страна на патрулираната от Русия линия на прекратяване на огъня. „Представете си, когато този град възкръсне от пепелта. Те ще го видят и ще дойдат да чукат за работа и да бъдат приятели. Това е най-добрата политика“, заключава той.