Конфликтът в Нагорни Карабах далеч не е приключил

По време на прекъсването на тристранните преговори в Кремъл през януари между Армения, Азербайджан и Русия за бъдещето на спорния регион Нагорни Карабах, арменският премиер Никол Пашинян заяви пред журналисти, че „за съжаление конфликтът все още не е уреден“.

Той е прав, пише онлайн изданието Emerging Europe в свой анализ.

Официалният статут на Нагорни Карабах - анклав от етнически арменци в рамките на международно признатата територия на Азербайджан, виси във въздуха.

Много арменски военнопленници, някои от които са цивилни, все още са задържани в Азербайджан, а рамката за защита на културно-историческите обекти – много от които временно са под зоркото око на руските миротворци, все още не е определена.

Изминаха почти три месеца от коментарите на Пашинян, като през това време практически не е имало допълнителен напредък. Регионът съществува в условията на несигурен мир. Мините и невзривените експлозиви са навсякъде из планинския регион, като допълнително затрудняват икономическото възстановяване. В Степанакерт, най-големият град в региона, който остава под контрола на проарменските власти на Нагорни Карабах, цивилните живеят във вечен страх от повторно изригване на конфликта.

Шестседмичната война за Нагорни Карабах, водена през есента на 2020 г., завърши с решителна победа за Азербайджан, който пое контрола над голяма част от региона. За Баку бяха уредени няколко стари проблема: победата се разглежда като изкупление за поражението му в началото на 90-те години, когато азерските войски и цивилни бяха изгонени от Нагорни Карабах.

За Ереван поражението предизвика парализа и политическа криза, която принуди Пашинян да свика предсрочни парламентарни избори на фона на масови улични протести и призиви за оставката му.

Следвоенните граници на Нагорни Карабах са горе-долу същите, както през втората част на съветската епоха. Седем области, които арменските сепаратисти бяха завзели по време на боевете през 90-те години (и които дотогава бяха населени предимно от етнически азербайджанци), сега отново са в азербайджански ръце. Лачинският коридор - единствената връзка между Нагорни Карабах и Армения - е под контрола на руските миротворци.

Военнопленници

Един от ключовите въпроси, възпрепятстващи трайното помирение, е този за военнопленниците. През февруари Армения заяви, че 240 военнопленници и цивилни са задържани в Азербайджан, като Ереван твърди, че има доказателства и за злоупотреби срещу тях. Това беше подкрепено от разследване на Human Rights Watch, което разкрива малтретиране на арменци, задържани от азербайджанските сили.

Азербайджан признава за задържани 62-ма арменци, но твърди, че тъй като са били заловени в схватки близо месец след прекратяването на огъня през ноември, те няма да получат специалната защита, предоставена на заловените бойци съгласно Женевските конвенции.

Опазването на арменското културно наследство в Нагорни Карабах също е спорен въпрос. Районът е дом на някои от най-старите арменски исторически забележителности в света - древни църкви, манастири и замъци.

Загрижеността относно заличаването на арменската история се засилва, след като резидентът на Азербайджан Илхам Алиев посети древна църква и заяви, че е построена от кавказки албанци, народ (несвързан с албанците на Балканите), който живее в района. Алиев разпореди също премахването на арменски надписи в църква близо до Шуши, наричайки ги „фалшиви“. Освен това сателитни снимки показват, че църквата Канач Жам от 19-ти век - също в Шуши, е била разрушена, след като е попаднала в азербайджански ръце.

Какво бъдеще?

Може би основният нерешен въпрос е политическото бъдеще на Нагорни Карабах. Отвън изглежда, че това е сблъсък между две диаметрално противоположни позиции, почти непоправим проблем. От една страна е етническото арменско население на Нагорни Карабах, което продължава да настоява, че има право на самоопределение. Ако бъде преследвано, това вероятно ще доведе до обединение с Армения. За правителството на Азербайджан това е въпрос на териториална цялост и опазване на неговите международно признати граници.