Израел излиза от глобалната си изолация

В продължение на десетилетия беше подходящо както Израел, така и враговете му да си представят държавата като застрашена и воюваща. Най-ожесточените врагове на Израел прогнозираха, че „ционисткото образувание“ ще бъде пометено. Либералните критици на страната настояваха, че Израел никога няма да бъде сигурен, докато не сключи мир с палестинците. Междувременно израелците твърдяха, че външните заплахи оправдават продължаващата окупация на палестинска земя и честото прибягване до военна сила.

Ако посетите Израел, също ще чуете мрачни предупреждения за Иран и тероризма. Това, което е много по-поразително обаче, е настроението на буен оптимизъм сред политическите и бизнес лидери на страната, пише Гидиън Рахмън за FT.

От повече от десетилетие Израел се радва на нарастващ просперитет и относителен мир. Доходът на глава от населението сега е по-висок от този на Великобритания. Процъфтяващата технологична индустрия в страната може да се похвали с повече от 70 еднорога (технологични стартиращи компании на стойност над 1 млрд. долара). Рисков капитал се излива в страната.

Израел също е световен лидер в борбата срещу Covid-19, като ваксинира населението си по-бързо от всяка друга страна.

След две години политическа криза Израел има ново коалиционно правителство, което се простира в спектъра на дясно-ляво и включва за първи път арабско-израелска партия. Бенямин Нетаняху, който доминира и поляризира израелската политика в продължение на много години, сега е извън властта и е изправен пред съда.

Израелците чувстват, че се измъкват от международната изолация, която отдавна заплашва страната. Непосредствената причина за това са Споразуменията Авраам, които нормализират отношенията на Израел с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн и донякъде с Мароко и Судан.

Исауи Фрей, израелският министър за регионално сътрудничество, е ентусиазиран, че споразуменията предлагат на страната огромни възможности за икономически растеж. Фрей наскоро присъства на среща в Абу Даби със страните от споразумението Египет и Йордания. Той прогнозира, че скоро към споразуменията ще се присъединят още страни от региона.

Въпреки пандемията изглежда, че всеки виден израелец наскоро е посетил ОАЕ. Те се връщат ентусиазирани от новостта да летят през саудитското въздушно пространство и топлия прием в Дубай. „Има дори кашер ресторант в Бурж Халифа [най-високата сграда в света]“, удивлява се един израелски рисков капиталист.

От споразуменията има дори по-осезаеми дивиденти. Много израелски компании сключват сделки в ОАЕ. Israel Aerospace Industries, водещ износител на технологии, тясно свързан с военните, създаде предприятие в Абу Даби. Подобно на други израелски компании и тази разглежда Персийския залив като отправна точка за нови глобални пазари.

Дипломатическите плодове от Споразуменията Авраам също са очевидни. Миналия месец Яир Лапид, външен министър на Израел, участва в четиристранна среща с Антъни Блинкън, държавен секретар на САЩ, и външните министри на Индия и ОАЕ. „Новата четворка“ ще създаде форум за икономическо сътрудничество.

Един висш западен дипломат в Израел казва, че преди 15 години дипломацията със страната е била „80 процента Палестина, 20 процента други неща“. Сега е „20 процента Палестина, 80 процента други неща“.

Технологичните способности на Израел са от ключово значение за промяната на отношенията му с външния свят. Както казва дипломатът: „Светът иска това, което Израел продава“.

Промените в геополитиката също работят в полза на Израел. За предишното поколение западни лидери, като Бил Клинтън и Тони Блеър, решаването на израелско-палестинския конфликт беше Светият Граал на международната политика. За сегашното поколение други въпроси са по-належащи.

Във Вашингтон нарастващото съперничество между САЩ и Китай е определящият проблем. Правителствата на Китай, Индия и Русия виждат Израел преди всичко като технологичен партньор и геополитически актьор. В Близкия изток Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив са повече притеснени от заплахата от Иран, отколкото от съдбата на палестинците. Споделеният страх от Иран в Израел и Персийския залив беше в основата на Споразуменията Авраам.

Щеше да бъде хубаво да се отбележи, че скокът в международното приемане на Израел отразява и значително подобреното отношение към палестинците. Само че Human Rights Watch издаде доклад тази година, в който се твърди, че отношението на Израел към палестинците сега отговаря на легалната дефиниция за „апартейд“ – обвинение, което израелците отхвърлят. Организацията заявява, че „израелските власти методично дават привилегии на еврейските израелци и дискриминират палестинците“.

Избухването на битки с Хамас през май доведе до смъртта на най-малко 260 палестинци от израелските удари по Газа. В Израел бяха убити 13 души, главно от ракети на Хамас. Международното осъждане на Израел обаче бързо отшумя. Споразуменията Авраам не бяха дерайлирани, както и решението на Раам, арабо-израелска партия, да участва в новото коалиционно правителство.

Последствията за палестинците са мрачни. Тяхната кауза остава високо в дневния ред на левицата на Запад. С намаляващата подкрепа в арабския свят обаче способността на палестините да оказват натиск върху Израел също отслабва.

Песимистичната гледна точка е, че един все по-уверен Израел сега ще се чувства свободен да продължи с по-нататъшната колонизация на Западния бряг. Има и алтернативен път. Подкрепата за мирния процес в Израел се срина след терористичните атаки от втората интифада от 2000-2005 г. По-сигурен и оптимистичен Израел може да бъде и по-щедра страна.