Демократична Украйна е трън в очите на Путин

Когато Владимир Путин говори за Украйна, той звучи като отблъснат, но агресивен съпруг. Есето от 5000 думи, публикувано от руския президент през юли, озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“, е пълно с излияния за нескончаемата любов към украинците, съчетани със заплахи за насилие, ако тя не бъде споделена. Украинците се представят по различен начин - едновременно като кръвни братя на руснаците и като неонацисти, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Представители на администрацията на Байдън информират, че Русия планира инвазия в Украйна „още в началото на 2022 г.”. Властите във Вашингтон и Лондон се опасяват, че тези военни планове показват, че в Кремъл има истински агресивни намерения и че те идват от върха.

Търсейки източниците на руското поведение, западните ръководители посочват юлския опус на Путин, който се счита за автентичен израз на неговите дълбоко вкоренени възгледи. В него той подчертава връзките по линия на историята, езика, етноса и религията, които свързват Русия и Украйна. Той посочва, че тези връзки предхождат с много Съветския съюз. Всъщност Путин, който често е обвиняван в носталгия по СССР, осъжда съветските лидери, които заложиха „най-опасната бомба със закъснител“ във връзките между Русия и Украйна - като предоставиха на всяка част от СССР правото да се отдели от съюза. „Русия наистина беше ограбена“, възмущава се президентът.

Путин настоява, че Украйна е пропаднала държава, подведена от измамни чужденци. Тук аргументът му придобива наистина тревожен вид. Западът, предполага той, играе „опасна геополитическа игра“ и възнамерява да използва Украйна като „трамплин срещу Русия“. Този аргумент очевидно може да се използва, за да се представи една руска инвазия в Украйна като отбранителна по природа.

За да се въздържат от конфликт, руснаците настояват за изрична гаранция, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО. Това искане вероятно ще бъде централно в разговора между Путин и Джо Байдън, насрочен за днес.

Искането на Москва звучи като нещо, което Вашингтон може да обмисли. Реалността е, че Украйна така или иначе е далеч от присъединяването си към НАТО. Признаването на тази реалност може да не изглежда като толкова важна отстъпка - особено ако може да предотврати конфликт.