Животът с COVID означава планиране за постоянна пандемия

Две години след началото на пандемията голяма част от Европа затаява дъх, надявайки се, че омикрон е по-малко опасен от по-ранните варианти на коронавируса, така че дори рекорден брой заразени да не донесе смъртността и заболеваемостта от по-ранните вълни. В САЩ омикрон също се разпространява като горски пожар. Лидерите изглеждат несигурни кои ограничения да наложат и се борят да въведат всичко - от достатъчен капацитет за тестване до подкрепящи мерки заради подновените икономически сривове, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Въпреки двугодишния опит очевидно нито овладяхме пандемията, нито се научихме да оптимизираме нашите политики. Няма извинение за това. Омикрон, като всяка мутация, дойде изненадващо. Но появата на мутации е предсказуем - и прогнозиран - резултат от продължаващите да се разпространяват инфекции, които светът не успя да предотврати.

Стратегията за нулев COVID не работи, защото не е изпробвана в достатъчно страни. Малкото правителства с безкомпромисна стратегия за потискане на вируса до голяма степен успяха да запазят случаите на завидно минимално ниво. Те нито претърпяха по-големи икономически трудности, нито с течение на времето по-тежки отклонения от нормалното поведение, отколкото страните, толериращи по-високи скорости на предаване на ковид.

Точно обратното: по-силното ограничаване при първите признаци на заразяване на общността прави възможно по-бързото облекчаване на мерките и по-дългото наслаждаване на нормална икономическа дейност след това. Южна Корея и Нова Зеландия, например, имаха по-леки ограничения от Обединеното кралство и части от САЩ, и дори от Швеция, за голяма част от пандемията. Най-голямата цена на стратегиите за нулев COVID - строги ограничения за трансграничното пътуване - са необходими само защото страните партньори са по-толерантни към заразата. Липсата на глобален ангажимент може наистина да направи нулевия COVID неустойчив, макар че това едва ли е оправдание за тези, които активно го подкопават.

Приоритетът сега е да се справим с реалността, че коронавирусът ще бъде траен. Като се има предвид, че омикрон хвана лидерите неподготвени, едва ли си струва да мислим за последствията от мутация, която е едновременно по-заразна и по-опасна. Но рискът от друг, потенциално по-смъртоносен вариант е неоспорим. Учените отдавна ни казват да очакваме чести зоонози (зарази, предавани от животни на хора - бел. прев.).

Неуспехът да си представим какво означава това вече не е простим. Следователно е наложителен изцяло нов ред на готовност. Ако има вероятност вълни от варианти на коронавирус или нови патогени да ни връхлитат редовно, имаме нужда от система от спешни реакции, закрепени в законите и практиката. Всеки трябва да знае, че тези реакции могат да се задействат бързо. Нашият най-добър вариант е бъдеще, в което „нормалността“ може да бъде изместена от кризисен режим с „натискане на едно копче”, когато заразяването се засили.