Животът с COVID означава планиране за постоянна пандемия

Предварително планираните спешни реакции биха изяснили три неща. Първо, набор от поведенчески правила, като задължително носене на маска, дистанциране, работа от разстояние и тестване. Второ, набор от спирачки за дейностите, най-способстващи заразяването - обикновено в областта на гостоприемство и развлеченията на живо - вероятно диференцирани според вероятния имунитет на участниците. Трето, предвидима икономическа подкрепа за дейностите, засегнати от такива спешни мерки, включително платен отпуск и субсидии. Нашето вдъхновение трябва да бъдат други видове предварително планирани действия при извънредни ситуации: противопожарни учения и такива в областта на сигурността, военни игри, полицейски наръчници за антитерористични операции. По-зловеща аналогия е евакуационният съвет, отправян исторически към обществеността при бомбардировки и ядрени атаки.

Предимствата на предварителните планове за пандемични огнища са три. Първо, икономическите щети са сведени до минимум, ако предприятията знаят точно кои ограничения и схеми за подкрепа да очакват при положение, че се задейства извънредна ситуация от пандемия, и могат да организират своя бизнес модел (и застраховка) при такова стечение на обстоятелствата.

Второ, предварителното планиране значително улеснява вземането на решения от правителството. Готов набор от мерки, които да бъдат задействани при криза, е много за предпочитане пред преоткриването на колелото всеки път - и така е по-вероятно да се избегнат грешките от прибързаното вземане на решения. Може дори да се надяваме, че съществуването на извънреден режим ще насочи умовете в посока увеличаване на складовете за оборудване и капацитета за тестване, проследяване и ваксинация преди, а не след факта.

Трето, първите две предимства биха намалили политическата цена на ранното действие. Отлагането е един от най-смъртоносните ни врагове. Примерите по-горе показват, че са необходими по-строги ограничения, за да се постави по-високата степен на заразяване под контрол. Казано по друг начин, ние ограничаваме социалните взаимодействия, за да сведем числото R (на колко човека предава вируса един заразен – бел. прев.) под едно, но R трябва да бъде под единица за по-дълго, ако на заболеваемостта е било позволено да нарасне твърде много преди това.

Неразбирането на това е първичният грях на политиците, които се съпротивляват на ограниченията уж в името на свободата или икономическия растеж. Последните са в по-добро състояние при бързо налагане от време на време на предвидим извънреден режим за няколко седмици, отколкото при сегашната ни политическа каша. Във войни и пандемии, както каза бившият финансов министър на САЩ Тим Гайтнър, визирайки финансовите кризи, „планът побеждава липсата му“. Разбира се, детайлите трябва често да се актуализират с най-новите знания, например кои ограничения стопират най-добре заразното взаимодействие.

Планирането за постоянна пандемия, вместо да се преструваме, че тя не съществува, е това, което наистина означава ученето да живеем с вируса.