Загубата на кафяво финансиране при банките може да бъде компенсирана от зеленo

На теория проблемът трябва да бъде решен от организации като Банковия алианс за нетна нула, чиито 98 членове представляват повече от 40% от световните банкови активи. Те трябва да изложат планове за нулиране на емисиите. Проблемът е в бруталната математика.

Учените са установили, че е много по-безопасно да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C (спрямо прединдустриалното ниво - бел. прев.) Така че въглеродните емисии, произведени от човека, голяма част от които идват от изгарянето на нефт, газ и въглища, трябва да намалеят почти наполовина до 2030 г. и да паднат до нетна нула до около 2050 г. Накратко: светът трябва бързо да се откаже от изкопаемите горива, които представляват около 80 процента от енергийния микс, и да загърби плановете да добива повече.

С течение на времето банките намалиха подкрепата си за въглищата. Но много малко членове на алианса за нетна нула са публикували подробни планове, показващи как и кога могат да понижат подкрепата си за петрола и газа - правилата им дават няколко години.

Едно изключение е френската La Banque Postale. През октомври тя заяви, че ще излезе напълно от нефтената и газовата промишленост до 2030 г., когато ще напусне и въглищата. Goldman Sachs, JPMorgan Chase и други банки от алианса, които започнаха да публикуват по-подробни планове за нетна нулеа, тепърва трябва да последват примера й.

Те може да загубят повече бизнес от френската банка, но някои анализатори смятат, че загубата на кафяво финансиране може да бъде компенсирана от зелен растеж. Нарастващото търсене от набъбващия зелен сектор за заеми и други банкови услуги може да е в размер на допълнителни нетни 2,3 трилиона долара годишно в продължение на десетилетия, пресмята Autonomous.

Насаме някои банкери признават риска от придържането към компании, решени да продължат да генерират много емисии, но малко приходи за банките, особено ако конкурентни кредитори започнат да разпределят печелившия зелен бизнес. Други казват, че е рисковано да бъдеш първи при липсата на адекватно ценообразуване на въглеродните емисии или други правителствени политики за изравняване на условията за финансиране.

И какъв е смисълът листнатите банки да напуснат изкопаемите горива, ако частните инвеститори, изправени пред по-малко контрол, влязат на тяхно място? Смята се, че компаниите за непубличен капитал са инвестирали повече от 1 трилион долара в енергийната индустрия от 2010 г. насам, предимно в изкопаеми горива, което показва къде ще се проведе следващата битката за нетно нулево финансиране.

„Публично търгуваните банки не са краят на проблема“, казва Майк Хагмън, директор за климатичното финансирането на фондацията Детски инвестиционен фонд. Инвеститорите с непубличен капитал трябва да изискват всички компании, които подкрепят, да имат смислени планове за действие в областта на климата, посочва той. Неотдавна тази идея щеше да звучи фантастично. Но времената се променят бързо. Просто попитайте някоя банка.