Вертикалната интеграция се завръща сред американските корпорации

Тази дилема кара Суифт да разработи собствен автопарк от хладилни камиони, които могат да доставят месо в цялата страна. Той също така изгражда свои собствени консервни фабрики, както и търговски отдел, за да осигури любимите на потребителите разфасовки и странични продукти като тор.

Сапуненият гигант Unilever закупи кокосова плантация на Соломоновите острови, за да осигури стабилни доставки на масла, използвани в своите продукти. United Fruit Company направи същото, придобивайки плантации, които осигуряваха стабилни доставки на банани.

Фирмите, произвеждащи шевни машини, пишещи машини, механични жътварки и други технологично сложни стоки, също се придвижиха напред по веригата към маркетинга и търговията на дребно. Те го сториха, защото съществуващата инфраструктура беше зле подготвена да предлага продукти, да финансира закупуването им или да ги обслужва и ремонтира.

Хенри Форд изведе вертикалната интеграция до забележителни крайности през 20-те години на миналия век. Силно желаещ да се освободи от зависимостта от всякакъв вид доставчици, той закупи мини, каучукова плантация в Бразилия, гори и дъскорезница, товарни кораби и железопътна линия.

Резултатът? Товарни превозвачи, собственост на Форд, докарваха суровини до единия край на завода му около Детройт, а от другия край излизаха готови коли. Един от лозунгите на Форд - „От мината до готовия автомобил - една организация” - казваше всичко.

Заводите на Форд може би бяха пикът на вертикалната интеграция. През останалата част от 20 век корпорациите все повече се освобождаваха от критични части от производствената и дистрибуторската вериги, като вместо това се фокусираха върху тясната си специалност. Този процес се засили през 80-те години, поставяйки началото на вълна от вертикална дезинтеграция, която продължи с пълна сила доскоро.

Това беше логично тогава. Тъй като фирмите възлагаха голяма част от първоначалния си бизнес на трети страни, пръснати по света, те осъществиха значителни икономии.

Няколко технологични гиганта, по-специално Amazon и Tesla, избегнаха този подход. Подобно на своите предшественици от 19 век, те действат в мащаб и обхват, които правят зависимостта от трети страни неоснователна.

Повечето от другите останаха изключително уязвими за най-малките смущения във веригите за доставки. Тези смущения вече са налице. Търговската война, глобалната пандемия и нарастващото геополитическо напрежение поставят под съмнение идеята корпорациите да се сведат до ядро, опасно зависимо от широко разпръснати доставчици и дистрибутори. Компания, която не може да си осигури ключови компоненти - или да накара шофьорите на камиони да доставят готовите й продукти - е на тясно.

Лекарството идва от миналото. Интегрирайте нагоре по веригата, както днес Ford и други компании се надяват да направят, за да гарантират надеждната доставка на компютърни чипове. Или се придвижете надолу по веригата, както направи Amazon чрез значително разширяване на парка си от микробуси за доставка, което й позволява да се освободи от зависимостта си от услугите за доставка.

Такива решения обаче не са достъпни за повечето предприятия. Само много големи фирми имат способността да преследват вертикална интеграция. С други думи, някои от най-големите корпоративни гиганти вероятно ще станат още по-големи.