Централните банки трябва да свият балансите си по-агресивно

Някои домакинства няма да са готови за по-скъпото обслужване на дълга по кредитните си карти, а някои малки компании, които все още се борят с въздействието на пандемията, няма да са готови за по-високата цена на банковите заеми. Затягането чрез баланса има по-малко въздействие върху лихвите по краткосрочните заеми, което дава на тези уязвими сектори повече време за подготовка.

Трето, затягането чрез баланса би имало по-голям ефект върху средния и далечния край на кривата на доходността и по този начин по-голямо въздействие върху жилищния пазар. Тъй като цените на жилищата в САЩ са на рекордно високи нива, намаляването на стимулите за този сектор може не само да бъде управляемо, но и да намали риска от по-болезнена корекция по-късно. Фед би могъл също така да даде приоритет на разтоварването на баланса си от ипотечните книжа на стойност 2,6 трилиона долара, отколкото от притежаваните от него държавни ценни книжа.

И накрая, поставянето на по-голям акцент върху свиването на баланса би било важен сигнал за независимостта на централната банка. Това би потвърдило, че количественото облекчаване не е постоянно финансиране на фискалните дефицити и че покупките на активи за подпомагане на пазарната ликвидност (ключово оправдание в началото на 2020 г.) не са постоянна подкрепа за пазарите.

Това послание е особено важно днес след мащабните интервенции и разширения обхват на централните банки през последните две години. Освен това по-малкият баланс ще намали бъдещите им загуби, когато лихвените проценти се повишат - загуби, които могат да подкопаят политическата подкрепа.

Въпреки че това са сериозни причини централните банки да превърнат в свой приоритет свиването на балансите си, съществуват и рискове. Това би било важна промяна в практиките на централните банки и следователно трябва да бъде съобщена предварително на обществеността, за да се избегне предизвикването на рязка пазарна корекция, която би могла да подкопае възстановяването. Освен това, въпреки че последните изследвания подобриха разбирането ни за това как работи количественото облекчаване, ние нямаме съответните измерители за въздействието на количественото затягане. Всяко свиване на баланса трябва първоначално да става постепенно, за да можем да видим силата на ефектите.

След като години наред централните банки се тревожеха, че са свършили инструментите си, в момента те имат на разположение повече регулаторни лостове, отколкото когато и да било в историята. Сега е подходящ момент да използват балансите си за борба с инфлацията, като същевременно подкрепят балансираното и устойчиво възстановяване.