Стреля ли Западът с халосни патрони срещу Путин, или кървенето тепърва предстои?

Корабоплаване

Великобритания и Канада наложиха пълна забрана на свързани с Русия кораби от 1 март. Натоварените със зърно, петрол и друг руска продукция плавателни съдове са принудени да избягват британските и канадски пристанища.

„Морският сектор е от основно значение за международната търговия и трябва да изиграем нашата роля, за да ограничим икономическите интереси на Русия и да държим руското правителство отговорно“, заяви от своя страна транспортният министър на Обединеното кралство Грант Шапс. 

Руската компания „Совкомфлот“, която оперира с петролни и газови танкери, беше засегната от наказателни мерки от страна на САЩ и Великобритания. Това значително затруднява доставката на руски петрол до външните пазари.

В същото време Гибралтар блокира достъпа на руски кораби до своето ключово пристанище в Средиземно море.

Нефтохимическа индустрия

Северна Корея спря износа на метилтретичен бутилов етер (MTBE) за Русия през февруари, докато Michelin обяви, че някои от заводите на компанията в Европа ще спрат работа поради проблеми с доставките, свързани с войната в Украйна. Последното отразява и въведените от Великобритания 35% мита върху вноса на редица руски продукти.

Доставите на руски метанол за Европа се очаква да се свият значително, докато купувачите търсят други източници на суровината.

Наложени са санкции срещу Дмитрий Конов, председател на „Сибур“.

Заключения

Предвид растящата руска устойчивост срещу международните мерки, все по-автократичния характер на правителството на президента Путин и неуспеха на европейските демокрации да приложат подходящи силни и широкообхватни мерки, умните и целенасочени санкции е малко вероятно да повлияят на изчисленията на Кремъл. ЕС би могъл да повлияе на това изчисление само като възстанови репутацията си на надежден кандидат на силни широкообосновани санкции, включително на ембарго върху капиталовите стоки и бойкот на руската енергия, изтъква Ван Бергейк от Университета в Кеймбридж.

Надеждата, че ЕС ще направи това скоро, изглежда нереалистична, защото предпочитаните към момента санкции срещу отделни лица, компании и банки в Русия генерират медийно ехо, подхранващо новинарския цикъл на Запада и създават впечатлението за твърдост на европейските правителства. Ако публичният сектор не се притече на помощ на украинците, към кого биха могли да се обърнат те, пита Ван Бергейк.

Откакто западът наложи санкции в отговор на първата инвазия на Русия в Украйна през 2014 г., Москва потърси помощта на Пекин, за да ограничи щетите върху руската икономика. Оттогава икономическият ангажимент между двете авторитарни държави нарасна, изтъква от своя страна Антъни Ким от Index of Economic Freedom. През 2021 г. обемът на търговията между Русия и Китай надхвърля 145 млрд. долара, което е с 36% повече спрямо предходната година.

Недвусмислено е, че ефективността на продължаващите санкции и ефектите от тяхното въздействие върху други страни със сигурност изискват по-задълбочен и по-голям анализ. Няма съмнение обаче, че досегашните мерки започнаха да хапят военната икономика на Путин, заключва Ким.