Нелибералните приятели на Путин в Европа все още са силни

Войната на Русия срещу Украйна променя европейската политика, но би било самодоволно да се мисли, че конфликтът ще премахне пропутиновите нелиберални лидери.

Войната има дълбоко въздействие върху европейската политика. Новото правителство на Германия промени продължилата десетилетия политика по отношение на руската енергия, доставките на оръжие и разходите за отбрана за по-малко от две седмици, пише в свой анализ Центърът за европейски политически анализи (CEPA).

Държавите от Централна и Източна Европа, които предупреждаваха Европейския съюз (ЕС) за заплахата, която президентът на Русия Владимир Путин представляваше от години, се превръщат във важни двигатели на външната политика на блока.

Войната също така принуди симпатизантите на Путин в политическата класа на Европа да се отбраняват – поне засега.

По-малко от месец преди президентските избори във Франция Еманюел Макрон изглежда по-близо до втори мандат, отколкото когато и да било през изминалата година, тъй като голямото мнозинство от френските гласоподаватели одобряват неговото поведение в тази ситуация.

Освен това основните му опоненти, от крайнодесни до крайнолеви, бяха принудени да обясняват отношенията си с Путин и да поставят известна дистанция между себе си и руския президент. Никой от тях не изглежда вероятно да бъде избран за френски президент следващия месец.

Други нелиберални политици избраха друга тактика. Чешкият президент Милош Земан, който до февруари беше един от най-надеждните съюзници на Путин в Европа, внезапно промени тона си, определи руският президент като „луд“ и настоя за санкции срещу руските банки.

Матео Салвини, ръководител на крайнодясната италианска партия „Лига“ и един от най-големите почитатели на руския президент в Европа, се опитва да се представи като пръв помощник на украинските бежанци в Италия.

Неубедителният обрат в позициите на Матео Салвини в Италия и Марин льо Пен във Франция може да им струват гласове в изборите.

На 3 април ще се проведат два вота, които ще покажат пътя към бъдещето на пропутинската политика. Те ще служат като предупреждение и за демократическите лидери, тъй като самата война а няма да победи способстващите на автократите в ЕС.

На 3 април предстоят избори в Сърбия, където президентът Александър Вучич създава нелиберална държава от 2012 г., и в Унгария, където Виктор Орбан е изправен пред най-сериозното предизвикателство досега за своето 12-годишно управление. Двамата изградиха особено приятелски отношения с Кремъл и получиха уверения за доставка на газ от Русия през последните месеци. Това им позволи да поставят способността си да предоставят евтина енергия на своите граждани на челно място в своите вътрешни кампании.

Вучич беше принуден да направи определени отстъпки – като деклариране на подкрепа за целостта на Украйна и гласуване в подкрепа на резолюция на ООН, която осъжда инвазията в Украйна. Правителството му обаче отказа да наложи санкции.

Сръбските националисти, които бяха подтиквани напред от правителството през последните години, проведоха пропутинов митинг в Белград.

ЕС едва сега започва да осъзнава щетите, нанесени от политиката на Вучич, който си изгради фалшив имидж на „стабилизатор“. Това позволи на култа към Путин да процъфтява и сръбския национализъм да се засили в региона.

Като министър-председател на страна членка на ЕС и НАТО Орбан трябваше да тръгне по труден път. След първоначално колебание Орбан подкрепи санкциите на ЕС. Той също така се съгласи на 24 март за разполагането на бойна група на НАТО в страната му, но настоя тя да бъде базирана западно от Дунав, далеч от източната граница на Унгария.