Вдигането на лихвите не е непременно лошо за акциите на растежа в САЩ

Този път разгледах как се представят акциите на растежа и стойността по време на същите 13 кампании за повишаване на лихвите. Това, което открих, бяха два различни периода. От 50-те до 80-те години стойността печели в седем от деветте кампании за повишаване на ставките, с огромни маржове през повечето време. А в двата случая, в които растежът спечели, то е със съвсем малко. Разглеждайки тези числа в края на 80-те години, би било изкушаващо да се заключи, че нарастващите лихви дават предимство на стойността.

След това обаче всичко се промени. Растежът спечели в три от четирите кампании за повишаване на лихвите от 90-те години, подкопавайки идеята, че нарастващите лихвени проценти са по-лоши за акциите на растежа. Всъщност, растежът би трябвало да бъде още по-уязвим на нарастващите ставки през последните десетилетия. Започвайки с интернет бума през 90-те години, инвестирането в растеж е доминирано от компании, обещаващи умопомрачителен ръст на печалбите, от Microsoft през 90-те до Tesla днес. Ако по-високите лихвени проценти карат инвеститорите да намалят стойността на бъдещите печалби, тогава стойността би трябвало да изпревари с по-голяма лекота растежа по време на последните кампании за повишаване на лихвите, отколкото преди.

Така че цифрите не подкрепят теорията, че растежът непременно губи, когато Фед повишава лихвите, което може би не е изненадващо, като се имат предвид безбройните променливи, които влияят на цените на акциите. Това потвърждава по-ранната ми констатация, че няма надеждна връзка между нивото на лихвените проценти и това колко инвеститорите са готови да платят за акциите, както се вижда от оценките през последните 150 години.

Всъщност, ако една променлива е оказала забележимо въздействие върху относителното представяне на растежа и стойността през последните десетилетия, това е повече оценката, отколкото лихвените проценти. Това може да изглежда изненадващо, тъй като последните три десетилетия са свързвани като цяло с космически оценки за акциите на растежа - и то с основателна причина. Растежът беше изключително скъп в сравнение със стойността по време на дотком манията от края на 90-те години и може би е също толкова скъп днес в относително изражение.

По-малко известно е, че последните десетилетия се характеризират с най-ниските оценки за растежа спрямо стойността в историята, проправяйки пътя за превъзходство на растежа като възвръщаемост. В края на 80-те години растежът беше по-евтин от стойността, отколкото когато и да било след 1926 г., и беше също толкова евтин около финансовата криза от 2008 г. Тези скромни оценки дадоха възможност за силна доходност на акциите на растежа, които изпревариха стойността през 90-те години на миналия век и в годините след финансовата криза. Единствената кампания за повишаване на лихвите през последните десетилетия, при която растежът загуби спрямо стойността, беше през годините след дотком балона.

Докато инфлацията е висока, ще се говори много за плановете на Фед и за въздействието им върху акциите. За съжаление, няма сигурен начин да разберем как акциите ще реагират на Фед. Следващия път, когато чуете убедителни твърдения по един или друг начин, не забравяйте, че на фондовия пазар действат многобройни - и вероятно по-значими - сили, отколкото централните банкери.