За нуждата от временно изключване на работното място

Наскоро на конференция в центъра на Лондон завърших изказването си и гледах публиката да излиза от стаята, както ми се стори, по-бързо, отколкото преди пандемията, пише за Financial Times Вив Гроскоп, автор на книга за жените и изкуството на амбицията.

Май нямаха търпение да се махнат от мен? Вероятно. Или просто бяха практични по отношение на ценните минути, в които трябва да отидат до тоалетната, да грабнат преварено кафе и престоял сладкиш, да общуват с колега, с когото са работили две години, но току-що са срещнали, и бързо да се върнат по местата си, за да получат още присъствена информация за благополучието, личната грижа и психологическата сигурност? Определено.

Беше първата почивка за деня и чувствителният към времето момент на първия говорител (аз) беше на път да се превърне в тиква, така че бях изведена набързо, но добронамерено, от сградата.

Навън бях изумена да открия зад ъгъла няколко познати лица от публиката, използвайки паузата за това, което само мога да предположа, че е електронна цигара. Бях изненадана, но и впечатлена.

Навремето използвахме обикновени. Отказах ги преди 20 години, но именно животът ми като офисен пушач в началото на кариерата ми предлагаше както единствения шанс, който имах за време насаме, така и укрепването на много от работните взаимоотношения, които ценя години по-късно.

Понякога ставаше дума за желанието да бъдеш сам. Друг път - за разговор далеч от зоркото око на шефа. По време на тези взаимодействия има великолепен неизказан код: можете да общувате с един поглед, независимо дали искате компания или не.

Оттогава в различни градове забелязвах повече работници, които се шляят в кътчета извън офисите, повече готвачи и сервитьори, които се крият зад ъгъла, за да избягат от погледа на работодатели и клиенти. Пост-ковид бунт? Другарство? Алергия към връщането на работа? Лоши навици, произтичащи от хроничен стрес? Или просто израз на идеята, че има определени моменти, в които просто трябва да се измъкнете? Е, пандемията със сигурност засили всичко това.

Може би това поведение просто се откроява, защото бяхме забравили за ползите от добрата стара почивка от недалечното минало. Това със сигурност не отразява внезапно нарасналата значително употребата на електронни цигари, въпреки че има 3,6 милиона такива пушачи в Обединеното кралство и 82 милиона в целия свят.

Подозирам, че вместо това става въпрос за възход на нещо, което е по-трудно за количествено измерване: непреодолимият стремеж да получиш време за себе си. И ако е необходимо да се развие лош навик, за да си го осигурим, така да бъде.

Продължавам да чувам от толкова много хора в различни сфери на живота, че те едновременно жадуват за контакта лице в лице, но също така са претоварени от него.

Междувременно в много индустрии има нарастващо изтощение около културата на срещите, както онлайн, така и лице в лице, особено сега, когато много работни дни включват замайваща комбинация от двете неща.

Ако сте на свободна практика и/или човек, който всъщност не принадлежи никъде, можете дори да се окажете - както стана с мен неотдавна - в нелепата позиция да се втурнете към центъра на града за среща с „реалния живот“, която върви със среща в Zoom (популярното приложение за видеоразговори – бел. ред.), която лесно бихте могли да направите у дома, но която изисква от вас да наемете (да, наемете) офис пространство на час, за да сте в достатъчно тиха професионална среда.

Отчаяно се нуждаете от почивка, от ниши на спокойствие, от момент, в който да си поемете дъх, от възможността да превключвате между режимите „лично социално общуване“ и „професионално, пред камерата на екрана“.

Казват, че в царството на слепите едноокият е цар. Е, в царството на хибридната работа човекът, който завършва срещата рано, наистина е месията. Що се отнася до човека, който отменя срещата… това е определението за легенда.

Хибридна работа вече означава не само разделяне на седмицата между различни места на работа, но също и „да бъдеш на две места едновременно“: присъствено и дигитално. Нищо чудно, че искаме да създадем пролука, пространство за дишане, ерзац фас пауза, където да присъстваме само за себе си и нашите клинчещи събратя.

Мигът на излизане за проверка телефона или вземане на кафе може да ви осигури точно това, дори без да се налага да прибягвате към цигарите – обикновени или електронни.

И наистина, както разбрах, повечето от хората, които виждате да си почиват на улицата извън работа, дори не пушат. Те често просто проверяват телефоните си. Това е момент на блажено, лично избрано спокойствие. Искам да кажа, че едва ли е шинрин-йоку (японска горска релаксация), но в тези отчаяни времена то просто може да свърши работа.