Ето какво трябва да кажат западните лидери на обществото

Изразът е грозен, а съдържанието му - още повече, но „умората от Украйна“ е реален риск в западните демокрации. Техните граждани са възмутени от путиновата война на непредизвикана агресия и са пълни със съчувствие към украинския народ. Техните лидери изненадаха дори самите себе си със силата на подкрепата си за Киев. Но тъй като нещата се проточват, предизвикателствата, близки до дома, все повече могат да отклоняват вниманието им, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Лесно е да се види как кризата с цената на живота, която се усложнява от война и затлачени вериги за доставки и която вероятно вече охлажда търсенето, може да подкопае фокуса на западните лидери върху Украйна.

Допускането на това да се случи би било грешка и провал. Грешка, защото инфлацията на запад в значителна степен се прави от Москва. Провал, защото това би означавало, че политическите лидери са пренебрегнали основната си задача да подготвят обществото за предстоящите неизбежни трудни избори.

Западните политици трябва да обяснят на своите избиратели, че кризата с цената на живота вероятно ще се влоши, както и причините за това. Ето речта, която биха могли да произнесат:

„Уважаеми съграждани,

Последните няколко години бяха трудни. Пандемията донесе болест и смърт, болка и самота, както и заплахи за препитанието и бизнеса на милиони сред вас. Докато отваряхме нашите икономики и мислехме, че най-лошото е зад гърба ни, бяхме засегнати от нарастваща инфлация и по-скъпа енергия.

След 24 февруари станахме свидетели на ужасите на войната, които отново се върнаха в Европа, десетилетия след като се заклехме „никога повече“ да не ги допуснем. Ние сме с Украйна срещу неоправданото нападение от Русия на Владимир Путин. Нашите войници няма да се включат битката; ние няма да влезем в трета световна война, освен ако Русия не ни атакува. Но ще направим всичко, за да помогнем на смелите хора на Украйна да се защитят и да отслабим способността на Путин да разгръща насилие по света.

Макар самите ние да не сме във война, последствията от войната отдавна ни достигнаха. Цената на свободата в Европа се плаща преди всичко от украинците, но също и от толкова много от вас, които се притесняват как ще плащат осветлението и отоплението си, как ще купуват здравословни ястия за децата си или как ще поддържат бизнеса си.

Нека бъдем ясни: цената на енергията нарасна толкова, защото руският диктатор използва петрола и газа като оръжия. Цената на храната се покачва, защото той опустошава най-продуктивните земеделски земи в Европа. А санкциите ни срещу Русия неизбежно включват икономически жертви от самите нас.

Иска ми се да можех да ви кажа, че нещата скоро ще се подобрят. Но истината е, че има вероятност да се влошат. Цените на енергията, храните и суровините могат да се повишат още повече. Нашият икономически растеж и нашите доходи може да се забавят. Насъщно е да погледнем тази реалност в очите и да работим заедно, за да се справим с тези предстоящи предизвикателства.

Не можем да отречем, че по-високите цени на вноса правят икономиката ни по-бедна. Нашите централни банки не могат да спасят украинската реколта или да поправят глобалните вериги за доставки чрез повишаване на цената на кредита. И ако Путин изведнъж прекъсне още доставки на руски газ, не можем да се преструваме, че няма да бъдем ощетени.

Беше ни наложено нещо като военновременна икономика - не по наш избор - от което не можем да избягаме. Това изисква всички ние да поставим общото благо на преден план.

Тези с по-големи възможности трябва да са готови да допринесат повече чрез данъците си. Тези, които са най-изложени на инфлация, би трябвало да получат повече помощ, но също така да приемат, че помощта не може да премахне необходимостта от адаптиране.

Може да се наложат ограничения при някои основни стоки. Всеки трябва да бъде търпелив с по-задлъжнелите публични финанси. Трябва и да помогнем на тези държави, които са в по-лоша позиция от нас, или техните проблеми скоро ще бъдат наши.

Изкушаващо е човек да си затвори очите за правилното и да направи това, което изглежда удобно. Но пътят на най-малкото съпротивление е едновременно грешен и неразумен. Отстъплението пред Путин в името на известен краткосрочен отдих при цените на суровините би ни оставило още повече на неговата милост.

И нека бъдем честни, че тази криза ни принуждава да предприемем стъпки, които отдавна трябваше да предприемем в името на нашите внуци. Бъдещото здраве на тяхната планета изисква края на изкопаемата енергия. Днес нашата непосредствена геополитическа сигурност изисква същото – като се започне от руските горива.

Наше задължение е да инвестираме в енергийна система, която е едновременно чиста и недостъпна за враговете на демокрациите. В процеса може да се загубят работни места и да се намали потреблението, но подобно на войната, това е задача, която нашето поколение трябва да изпълни в името на следващото."