Борис Джонсън трябва да приеме Brexit, който договори

Вече на власт Джонсън сключи сделката си за „осъществяване на Brexit“, тази, която сега желае да промени едностранно. Тогава той каза, че „Северна Ирландия получава страхотна сделка. Вие запазвате свободното движение и достъпа до единния пазар, но също така имате неограничен достъп до Великобритания.” Но той беше решен да отнеме достъпа до този единен пазар от останалата част от Обединеното кралство. Той също така настояваше, че неговата „страхотна сделка“ няма да означава граничен контрол в Ирландско море, въпреки че очевидно това щеше да стане факт. Това, което той също трябваше да знае, е, че колкото по-голямо е разминаването между Обединеното кралство и ЕС - например относно фитосанитарните разпоредби - толкова по-тежки трябва да бъдат тези гранични проверки. Той не може ли да признае тези очевидни реалности поне пред себе си, пита Уулф?

В неотдавнашна реч, оправдаваща едностранното отхвърляне, лорд Фрост, преговарящият на Джонсън, заяви, че „подробностите в разпоредбите на протокола по същество бяха наложени под принуда, защото нямахме възможност да се оттеглим“. Всъщност имахме такава, но би било твърде скъпо да я упражним. В тези преговори ЕС беше (и е) в по-силна позиция, защото има много по-голямо значение за Обединеното кралство. Това е силата, която има значение в международните отношения. Кой го знаеше? Изглежда не и Фрост.

След като разстрои Северна Ирландия, лидерът на привържениците на излизането от ЕС обвинява за проблема несговорчивостта на блока. Трудността обаче не е в същността на сделката: икономиката на Северна Ирландия се представя по-добре от тази на Обединеното кралство, която, както се очакваше, е по-зле след Brexit. Не е и в мнението на мнозинството в Северна Ирландия: 56 процента от избирателите там гласуваха против Brexit на референдума през 2016 г. Изборите през май 2022 г. за асамблеята на Северна Ирландия резултираха в 53 членове в подкрепа на протокола и само 37 против. Проблемът е в юнионистите. Но юнионистките партии заедно получиха само 40 процента от гласовете през май. Те подкрепяха Brexit през 2016 г. Но чудно е какво очакваха тези хора да последва? Защо приветстваха толкова рисков избор?

По ирония на съдбата нашето правителство, което се отнасяше с презрение към гласовете на 16,1 милиона привърженици на оставането в ЕС, когато избра почти най-трудната и най-вредната възможна версия на Brexit, сега иска да даде на по-малко от 350 000 юнонистки избиратели в Северна Ирландия и значително по-малък брой потенциални проблемни хора властта да разрушат споразумението за оттегляне от ЕС, въпреки че това би навредило на перспективите на останалата част от страната. „Време е“, казва Фрост, „да поставим собствените си интереси на първо място“. Трябва наистина. Интересът на британците е във възможно най-добрите и стабилни отношения с ЕС, нашият най-голям търговски партньор и най-близък съсед. Не трябва да се рискува по-дълбок спад в търговията на Великобритания в отговор на заплахите за насилие от малко малцинство британци.

Правителството на Обединеното кралство трябва да се ангажира по-активно в усилията за по-гладка търговия със Северна Ирландия. Но ЕС също трябва да се ангажира, като оценява, че Brexit му помага да постигне много по-бърз напредък, отколкото ако Обединеното кралство беше останало член. Благодарността за премахването на това препятствие трябва да го насърчи да бъде кооперативен. Но в крайна сметка решението касае Обединеното кралство. Европейците са вечни съседи, споделят общи ценности и имат общи врагове. Обединеното кралство трябва да изпълни обещанията си. Този депресиращ омагьосан кръг трябва да приключи.