Има ли Западът нужда от ремилитаризация?

Мой френски приятел беше един от последните наборници, разположени в Западна Германия през 80-те години, пише Саймън Кюпър за Financial Times. Единствените им конфликти били с германски или други западни войници, обикновено заради жени. След един скандал френски командир трябваше да бъде разубеждаван да не изпрати танк по местната главна улица, за да покаже на съперника си кой е шефът.

Нещо от онази епоха ще се завърне, когато Западът се ремилитаризира. „Изправени сме пред най-сериозната ситуация със сигурността от десетилетия“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на срещата на алианса в Мадрид наскоро. Той обеща почти осемкратно увеличаване на силите в повишена готовност до 300 хил., въпреки че някои членове на НАТО разкриха, че нямат представа откъде е взел това число. Страните членки също така увеличават разходите за отбрана: 2 процента от БВП „се смята все повече за долен праг, а не за таван“, каза той. Но докато се лутах из срещата на високо равнище в Мадрид, се чудех: дори предвид злонамереността на Владимир Путин, трябва ли да се милитаризираме? Ще го направим ли? И как ремилитаризацията би променила нашите общества?

Имаме ли нужда? Военните разходи на Русия през 2021 г. достигнаха 66 млрд. долара, съобщава Стокхолмският международен институт за изследване на мира. Но дори тогава САЩ харчеха 801 млрд. долара годишно, а другите членове на НАТО - около 363 млрд. долара. Дори половината от разходите на САЩ да нямат отношение към Европа, НАТО все още би превъзхождал руските военни разходи в съотношение над 10 към 1 в региона, отбелязва Дан Плеш от лондонския университет SOAS. Ако САЩ се откажат от Европа след 2024 г., другите държави от НАТО все още ще изпреварват Русия като военни разходи повече от шест пъти.

Колко щедро ще харчим? Западноевропейските страни, далеч от фронта, може да се уморят да изпращат оръжие и войски в по-бедната, по-малко населена Източна Европа. И както отбелязва Gupta, застаряващият континент предпочита маслото пред оръжията. Крайнолевият испански министър Йоне Белара казва: „Испания се нуждае от гарантирани доходи, повече лекари, повече учители, а не повече оръжия.“

Американците също имат по-големи грижи от Украйна. Най-показателното нещо от пресконференцията на Джо Байдън на срещата на НАТО бяха въпросите: журналистите, отразяващи Белия дом, искаха да научат повече за абортите и ефекта на войната върху цените на бензина. Търсенията в Google за „Украйна“ в САЩ са намалели с 96% от началото на войната.

Американците също научиха, че техните разходи за войни се самоподдържат. Ветераните имат висок процент увреждания и получават доживотно, финансирано от държавата, здравеопазване. Ето един вторичен шок от „войната срещу тероризма“: от 2001 до 2020 г. бюджетът на Министерството по въпросите на ветераните, коригиран спрямо инфлацията, е скочил почти четири пъти до над 240 млрд. долара, или повече от три пъти повече от целия военен бюджет на Русия.

Накратко, може да нямаме нужда или да не искаме да се ремилитаризираме. Въпреки това ще го направим, поне донякъде. Има нарастващи заплахи освен Русия, от Китай до Сахел (ивицата между Сахара и плодородната част на Африка – бел. прев.) Антитерористичният промишлен комплекс също се нуждае от подхранване.

Как ремилитаризацията ще промени нашите общества? Плеш казва: „В най-лошия случай ще затънем в непреднамерена глобална война. Най-добрият сценарий предвижда да трупаме запаси и никога да не използваме оръжията, а оскъдните си ресурси.“

Ремилитаризацията ще има безброй странични ефекти. Кастата на военните ще си възвърне статута; малко политици могат да откажат средства на офицери с медали. Всъщност американски военни офицери понякога безуспешно са молили Конгреса да намали бюджетите им.

Така ръководителите на оръжейни компании и войниците в мирно време ще си живеят добре. Когато провеждах семинари на офицери в американска военна база преди години, се удивих на техния „социалистически рай“. Офицерите са прекарали една четвърт от кариерата си в образование и са се радвали на безплатно здравеопазване, субсидирани детски грижи и ранни пенсии. Повече по-бедни хора ще се присъединят към армията заради сигурността и социалната мобилност.

Други потенциални ефекти обаче са плашещи. Когато обучавате хората за бойци, те може да станат по-дисциплинирани или по-склонни към насилие, или и двете. Използвайки метафората на Робърт Кейгън, след като правителствата купят военни чукове, много проблеми ще започнат да изглеждат като пирони. Така че повече държави могат да бъдат изкушени от войни в американски стил, които са почти невъзможни за спечелване срещу противници, които се бият за оцеляването си. Новите военни чукове могат да бъдат използвани и срещу социални проблеми, както в катастрофалната американска „война срещу наркотиците“. Добре дошли в новата студена война, въпреки че това е най-добрият сценарий.