И след Brexit Великобритания не може да избегне европейската бюрокрация

Надявах се никога повече да не говоря за директивата за косачките, пише Филип Стивънс за Financial Times. Тъжно е да се каже, че три десетилетия, след като Европейският съюз определи общ стандарт за моторните косачки за трева и шест години след гласуването за Brexit, евроскептичните тори все още не са разбрали, че Великобритания не може просто да играе международната игра по собствени правила.

Надпреварата за заместник на Борис Джонсън едва ли е вдъхновяваща. Обещавайки да спасят нацията, кандидатите удобно забравят, че консерваторите са в правителството повече от десетилетие. Техните собствени роли в опозорената администрация на Джонсън също се пренебрегват. Вместо това те се връщат към 80-те години.

Фаворитката Лиз Тръс (външният министър на Джонсън – бел. прев.) възкреси Рейгъномиката, според която данъчните намаления се самофинансират. Риши Сунак (бившият финансов министър – бел. прев.) възхвалява спестовността от времето на Тачър. Никой от тях няма нищо близко до стратегия за отстраняване на дълбоко проникналите икономически болести на нацията, за запълване на политическите пукнатини, застрашаващи бъдещето на Обединеното кралство като съюз, или за възстановяване на опетнената международна репутация на Великобритания.

Едно нещо, за което те са съгласни, е, че ЕС все още е заплаха. Те застанаха зад законодателството за отхвърляне на търговските споразумения със Северна Ирландия, установени в договора за Brexit с ЕС. Това обещава допълнително влошаване на отношенията със съседите на Великобритания и подкопаване на репутацията ѝ на надежден международен партньор.

Двамата кандидат-премиери също така обещават „подпалване“ на тези разпоредби на ЕС, запазени в законодателството на Обединеното кралство. Правителството е преброило повече от 2400 законодателни акта, произхождащи от ЕС, които все още са действащи. Изметете ги, казват претендентите, и то веднага. Великобритания ще се върне към огрените от слънце била на икономическия растеж.

Сунак обещава, че: „Бих отишъл по-далеч и по-бързо в използването на свободите, които Брекзит ни даде, за да намалим масата от регулации на ЕС и бюрокрацията, които спъват нашия растеж.“ Тръс не остава по назад: „Регламентите на ЕС пречат на нашия бизнес... Ще се грабна шанса да се отклоня от остарелите закони и рамки на ЕС и да се възползвам от възможностите, които имаме.“

И двамата пренебрегват собствената оценка на правителството, че премахването на регулаторния режим на ЕС за химическата промишленост в полза на британска версия вероятно ще струва на бизнеса около 2 млрд. паунда. Това е сметката само за един индустриален сектор. Сега на компаниите в цялата икономика ще бъде казано да се изръсят заради замяната на правилата на ЕС с местна бюрокрация.

Което ни връща към забраната за шумните косачки. Регламентът се превърна в шумна кауза за тогавашната сравнително малка група евроскептични тори, които се противопоставяха на договора от Маастрихт през 90-те години. Дори някои проевропейци първоначално бяха озадачени защо Брюксел трябва да се намесва толкова дълбоко в националния живот.

Външният министър Дъглас Хърд нареди разследване. Далеч от това да е пример за прекомерен обхват на ЕС, директивата беше британска инициатива. Екологично съзнателната Германия не допускаше произведените във Великобритания косачки за трева, позовавайки се на „шумовото замърсяване“. Убеждавайки Брюксел да определи сравнително висок таван за децибелите, Великобритания отвори пазара. Същата стратегия на британското правителство, между другото, доведе до законодателството на ЕС относно мотоциклетните двигатели.

Тук не би трябвало да има нищо изненадващо. Като защитник на единния пазар Маргарет Тачър прие, че съвместното регулиране е най-добрият път към либерализацията на търговията. Когато британските (както и френските и германските) компании се сблъскаха с бариери на други пазари в ЕС, те отправиха петиции към правителствата си да настояват за общоевропейски правила.

Тръс и Сунак са прави, разбира се, че Brexit означава, че вече могат да премахнат всички тези разпоредби. Но те напълно грешат, като посочват, че Великобритания може да избяга от тях. На практика фирмите в Обединеното кралство ще трябва да се пекат на два огъня. Освен че ще трябва да плащат за нов набор от национални регулации и надзор, компаниите, които работят в ЕС, ще трябва да продължат да отговарят и на стандартите, определени от Брюксел. Наречете го двоен удар.

Неудобната истина е, че Brexit превърна Великобритания от създател на правила в техен обект. Новият министър-председател със сигурност може да отмени законодателството, произтичащо от ЕС. Несъмнено има някои правила, които спокойно биха могли да бъдат изхвърлени. Но най-вече бизнесът ще плати висока цена. Независимо дали става въпрос за косачки или химикали, ЕС ще продължи да решава какво може да се продава на единния пазар. Икономиката на Великобритания се плъзга към рецесия. Странно е тогава, че двамата кандидати за премиерския пост са напът да й дадат допълнителен тласък в същата посока.