Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

На строителния фронт нищо ново

Браншът затвърждава зависимостта си от европейските средства и парите от бюджета, а само те не могат да го оттласнат от дъното

На строителния фронт нищо ново

През 2016 г. обемът на строителната продукция отчете най-ниското си ниво заради забавянето на големите проекти, финансирани с европейски средства. Снимка: Pixabay

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Строителният сектор не успя да достигне „катарзис“ през 2016 г. и чака повече поводи за оптимизъм през 2017 г. Браншът затвърждава зависимостта си от държавните и общински поръчки и парите от Европейския съюз (ЕС) и бюджета. Частните инвестиции са концентрирани в големите градове и не успяват да оттласнат строителната продукция от дъното. На този фон остава надеждата, че през 2017 г. най-накрая ще започнат поне някои от големите строителни проекти, които да подкрепят сектора.

Дали обаче и това ще успее да внесе оживление е спорно, защото търсеният от премиера Бойко Борисов „катарзис“ така и не се състоя. Едни и същи фирми продължават да печелят обществените поръчки в сектора и да концентрират европейски и бюджетни средства. Единственият шанс за по-малките фирми е или да станат подизпълнители, или да разчитат на малките проекти по трансграничните програми и програмата за саниране.

Голямата част от големите строителни проекти се вижда, че ще стартират след 2017 г. Т.е. пак се очаква ударно строителство накрая на програмния период, каквото се случи и в предишния период 2007-2013 г. - през 2015 г. (според правилото n+2), когато и продукцията от инфраструктурното строителство почти достигна предкризисните си равнища.

Националният статистически институт (НСИ) пък отчете най-ниското ниво на общата строителна продукция през 2016 г. Строителството не се очертава да е достигнало дъното и възстановяването се очаква да е бавно и мъчително.

Обществените поръчки – от кризисен епизод до структурен проблем

С настъпването на световната криза от 2008/2009 г. в България строителните фирми обвързаха оцеляването си с държавните поръчки и усвояването на европейските средства. Това обаче далеч не се оказа просто „кризисен епизод“ от еволюцията на сектора и той е много далеч от възстановяване след кризата.

Според данни на Центъра за изследване на демокрацията, оповестени през октомври, за периода 2007-2015 г. средногодишната сума, разпределяна чрез обществени поръчки, възлиза на 9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За някои от годините средствата достигат и 15% от БВП, като пикови са били 2009 г. и 2013 г. - години на парламентарни избори.

В доклада си центърът подчертава завишения корупционен риск при обществените поръчки, което хвърля още една сянка върху строителния бранш – най-зависимия от разпределението на държавните и европейските пари. Данните на центъра показват, че през 2013 г. повече от половината от оборота на строителните фирми се е формирал от обществените поръчки, а за пет години (от 2010 до 2015 г.) броят на търговете за строителство и обемът на разпределените чрез тях средства се увеличават двойно.

Статистиката сочи още, че две трети от парите по обществени поръчки за строителство са отишли при 40-те най-големи бенефициента в строителния сектор. Само седем са фирмите, които са получили две трети от договорите за строителство за периода.

Катарзис ли?

В началото на 2016 година премиерът Бойко Борисов нареди да бъдат спрени обществени поръчки за около 2 млрд. лева. Заради един катарзис, след като на среща с българи в посолството ни в Лондон един от присъстващите му зададе въпроса дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.

Сред спрените поръчки бяха тази за 60 км от магистрала „Хемус“, които трябваше да се строят от "ПСТ груп" и „Джи Пи Груп“, свързвани съответно с имената на Пеевски и на Валентин Златев, за тунела „Железница“ от магистрала „Струма“, за пречиствателната станция на „Златни пясъци“, за ремонта на Зимния дворец в София, неремонтиран от около 4 десетилетия, за новите лични документи, за горски пътища и т.н.

За всички процедури се твърдеше, че са законни и че по тях не е имало забележки, но пък се спираха с мотиви, откровено звучащи като лозунги – например за да се изчистят съмнения за зависимости.

Много от поръчките бяха обявени отново скоро след това при абсолютно същите условия. Възложителите дори не изчакаха да влезе в сила новият Закон за обществените поръчки, за да не им се налага за пренаписват документацията, а и за да избегнат по-затегнатия контрол.

Така катарзисът си отмина, симптомите обаче не изчезнаха. Фирмите, за които „витаеха съмнения“, продължават да печелят търгове, само че вече никой не говори за съмненията.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Как се развива пазарът на индустриални имоти в страната?