На строителния фронт нищо ново

Пътните и жп проекти, финансирани с европейски средства

Основните надежди на бранша остават в оперативните програми. Темповете на усвояване обаче са изключително бавни и работата по по-значимите обекти изобщо не е започнала. Тази година е първата от сегашния програмен период (2014-2020 г.) съгласно правилото n+3 за освобождаването на средства. През 2017 г. се предвижда да се прави и междинен преглед на изпълнението на заложените цели в програмите, от резултатите от който зависи освобождаването на резерв в размер на над 1 млрд. лева.

Основният пътен проект, финансиран с европейски пари, е отсечката от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Забавянето по проекта е критично и България рискува да връща парите за цялата магистрала.

Пътните участъци от отсечката вече се строят, тече поръчка и за тунела „Железница“. Продължават обаче споровете как точно да преминава магистралата през дефилето, което е защитена зона.

По всичко изглежда, че ще се работи по проекта за т.нар. „двойно преминаване“ - движението в посока към Кулата ще се осъществява по съществуващия път, а за обратната посока ще се изгради изцяло ново трасе източно от дефилето. Тепърва обаче трябва да се приеме ОВОС на проекта, както и да се направи проектирането. Отделно той трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия, която в началото на този век беше одобрила два варианта за преминаване на магистралата в района – или дълъг тунел, от строителството на който се отказахме заради високата цена, включително и на експлоатация, или изцяло преминаване източно от дефилето.

Така, като се вземе предвид времето за всички процедури, строителството в този участък от магистралата няма да започне преди 2018 г. Цялата магистрала трябва да е готова до 2022 г.

Поръчката за ремонт на пътните отсечки, включени в бюджета на оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., пък е блокирана в Комисията за защита на конкуренцията. Общата стойност на ремонтите е около 152 млн. лева, като те със сигурност ще започнат през следващия строителен сезон, докато излязат окончателните решения по жалбите.

Сред най-сериозните пътни ремонти от този търг са разширяването на отсечката Пловдив - Асеновград, ремонтът на пътя Стара Загора – Раднево, на прохода Петрохан, на пътя Троян – Кърнаре и други.

Шанс за по-малки пътни отсечки, които да се ремонтират с европейски пари, има в регионите, където се изпълняват трансгранични програми. Отделно остава надеждата някои от пътните проекти да минат по Механизма за свързване на Европа или по Плана „Юнкер“, макар че шансовете са нищожни.

По Механизма за свързване на Европа България получи финансиране за няколко жп отсечки по коридора българо-сръбска граница – София – Пловдив и оттам Бургас и българо-турска граница. Първият голям търг за жп строителство – за 120 млн. лева, беше спечелен от обединението между хасковската АБ и унгарската Келет, което ще ремонтира отсечката София – Елин Пелин.

За жп строителство като цяло трябва да бъдат разпределени общо около 1,8 – 2 млрд. лева.

ВиК секторът – на финала на водната реформа

Строителството на новите големи водни проекти се отлага най-рано за края на 2017 г., за да приключи окончателно водната реформа и окрупняването на ВиК операторите.

Що се отнася до проектите, които са договорени да започнат по-рано, както и фазираните проекти, които се довършват, там изненади няма.

Фазираните проекти се довършват от старите изпълнители, като основният мотив на местните администрации е да не губят време в нови процедури, за да избират нови строители. Единствено община Видин реши да прекрати договорите с „Понсстрой“ заради забавяне на строителството и обяви нова процедура.

Що се отнася до ранните проекти на стойност над 400 млн. лева, има избрани изпълнители за Асеновград и Добрич. В Пловдив и Плевен търговете още не са стартирали.