На строителния фронт нищо ново

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Строителният сектор не успя да достигне „катарзис“ през 2016 г. и чака повече поводи за оптимизъм през 2017 г. Браншът затвърждава зависимостта си от държавните и общински поръчки и парите от Европейския съюз (ЕС) и бюджета. Частните инвестиции са концентрирани в големите градове и не успяват да оттласнат строителната продукция от дъното. На този фон остава надеждата, че през 2017 г. най-накрая ще започнат поне някои от големите строителни проекти, които да подкрепят сектора.

Дали обаче и това ще успее да внесе оживление е спорно, защото търсеният от премиера Бойко Борисов „катарзис“ така и не се състоя. Едни и същи фирми продължават да печелят обществените поръчки в сектора и да концентрират европейски и бюджетни средства. Единственият шанс за по-малките фирми е или да станат подизпълнители, или да разчитат на малките проекти по трансграничните програми и програмата за саниране.

Голямата част от големите строителни проекти се вижда, че ще стартират след 2017 г. Т.е. пак се очаква ударно строителство накрая на програмния период, каквото се случи и в предишния период 2007-2013 г. - през 2015 г. (според правилото n+2), когато и продукцията от инфраструктурното строителство почти достигна предкризисните си равнища.

Националният статистически институт (НСИ) пък отчете най-ниското ниво на общата строителна продукция през 2016 г. Строителството не се очертава да е достигнало дъното и възстановяването се очаква да е бавно и мъчително.

Обществените поръчки – от кризисен епизод до структурен проблем

С настъпването на световната криза от 2008/2009 г. в България строителните фирми обвързаха оцеляването си с държавните поръчки и усвояването на европейските средства. Това обаче далеч не се оказа просто „кризисен епизод“ от еволюцията на сектора и той е много далеч от възстановяване след кризата.

Според данни на Центъра за изследване на демокрацията, оповестени през октомври, за периода 2007-2015 г. средногодишната сума, разпределяна чрез обществени поръчки, възлиза на 9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За някои от годините средствата достигат и 15% от БВП, като пикови са били 2009 г. и 2013 г. - години на парламентарни избори.

В доклада си центърът подчертава завишения корупционен риск при обществените поръчки, което хвърля още една сянка върху строителния бранш – най-зависимия от разпределението на държавните и европейските пари. Данните на центъра показват, че през 2013 г. повече от половината от оборота на строителните фирми се е формирал от обществените поръчки, а за пет години (от 2010 до 2015 г.) броят на търговете за строителство и обемът на разпределените чрез тях средства се увеличават двойно.

Статистиката сочи още, че две трети от парите по обществени поръчки за строителство са отишли при 40-те най-големи бенефициента в строителния сектор. Само седем са фирмите, които са получили две трети от договорите за строителство за периода.

Катарзис ли?

В началото на 2016 година премиерът Бойко Борисов нареди да бъдат спрени обществени поръчки за около 2 млрд. лева. Заради един катарзис, след като на среща с българи в посолството ни в Лондон един от присъстващите му зададе въпроса дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.

Сред спрените поръчки бяха тази за 60 км от магистрала „Хемус“, които трябваше да се строят от "ПСТ груп" и „Джи Пи Груп“, свързвани съответно с имената на Пеевски и на Валентин Златев, за тунела „Железница“ от магистрала „Струма“, за пречиствателната станция на „Златни пясъци“, за ремонта на Зимния дворец в София, неремонтиран от около 4 десетилетия, за новите лични документи, за горски пътища и т.н.

За всички процедури се твърдеше, че са законни и че по тях не е имало забележки, но пък се спираха с мотиви, откровено звучащи като лозунги – например за да се изчистят съмнения за зависимости.

Много от поръчките бяха обявени отново скоро след това при абсолютно същите условия. Възложителите дори не изчакаха да влезе в сила новият Закон за обществените поръчки, за да не им се налага за пренаписват документацията, а и за да избегнат по-затегнатия контрол.

Така катарзисът си отмина, симптомите обаче не изчезнаха. Фирмите, за които „витаеха съмнения“, продължават да печелят търгове, само че вече никой не говори за съмненията.