Развитите икономики рискуват свой "Evergrande момент"

Глобалните инвеститори претърпяха лош момент по-рано тази седмица, когато със закъснение започнаха да се тревожат, че финансовото фиаско, обхващащо китайската строителна компания Evergrande Group, може да се разпространи извън границите на страната. След еднодневен спад на индекса Dow Jones Industrial Average, те преодоляха безпокойството си, но само защото повечето наблюдатели гледат на тази ситуация изцяло по грешен начин, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.

Въпросът не е дали експлодираща дългова бомба в китайска компания ще изстреля финансови шрапнели в чужбина. Това няма да стане. Експлозията ще бъде в рамките на бетонния бункер на затворената финансова система на Китай, което ще намали, ако не и напълно заглуши, потенциалните ударни вълни. По-добрият въпрос е дали подобни цъкащи бомби има в други развити икономики. Отговорът е, че в повечето от тях вероятно има някаква версия на Evergrande. Дисфункциите на Китай не са толкова уникални, колкото другите държави искат да вярват.

Изглежда, че повечето хора вече забравят, че от гледна точка на Пекин потенциалната имплозия на Evergrande е колкото проблем, толкова и решение. Има причина китайското правителство да е склонно да стартира такава предвидима поредица от събития чрез усилване на контрола над дълговете, свързани с имоти. Проблемът, който Пекин трябва да реши, изложен в най-простата си форма, е следният: застаряващото и потенциално свиващо се население се оказва свръх разчитащо на заеми, свързани с имоти, за да подхранва текущия икономически растеж, както и на базовите имоти като запас от спестявания, от които се финансират нуждите на средната класа при предстоящото й пенсиониране.

Безкрайни усложнения възникват от тази основна динамика. Най-интересното е, че хроничното пренасочване на спестяванията в икономиката към „инвестиции“ в имоти подкопава растежа на производителността във времето, тъй като недвижимите имоти са по-малко продуктивен актив от фабрика или лаборатория за научноизследователска и развойна дейност. 

Но тъй като средната класа разчита особено на този актив, за да осигури бъдещите си финансови нужди, регулаторите се чувстват принудени по някакъв начин да компенсират ниската производителност, която в противен случай би могла да ограничи поскъпването на капиталовите инвестиции. Традиционният отговор е някаква комбинация от кредитни субсидии за купувачите на жилища с цел стимулиране на търсенето (в Китай и другаде) и изкуствени ограничения върху новото предлагане (в много части на света, макар и не толкова в Китай).