Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Бай Иван и изборите за нов парламент

Бай Иван е средностатистическият българин, който разбира от всичко, но не се вълнува от много неща, пише в коментар икономистът Калоян Стайков

Бай Иван и изборите за нов парламент

Образец на бюлетината за 4 април. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Бай Иван е средностатистически българин, който разбира от всичко, но се вълнува от малко неща, пише в коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

През лятото неговият герой е по-загрижен за цените на морето или задръстванията до Гърция, отколкото от цените на тока и парното, защото отоплителният сезон е далече. През декември се вълнува повече от цената на шарана и свинското, отколкото от промените в данъчните закони, защото повечето данъци не се плащат, а се удържат и са някак „невидими“ за портфейла му.

Когато бай Иван избира новите си кола, телевизор, телефон и т.н., той се превръща в истински изследовател – изготвя параметри на изследването, сравнява технически (обективни) и препоръки от клиенти (субективни) показатели, чете сравнителни анализи, гледа канали в youtube и т.н., разказва още експертът.

Още по темата

Когато избира кой ще управлява страната през следващите четири години, това се свежда до познатите „всички са маскари“, „тези ги видяхме, дай да видим другите“, „то няма значение, заради купения вот и автобусите от Турция“ или нещо подобно. От друга страна, има значително повече ясна и достъпна информация относно цената и характеристиките на нов телефон, отколкото за предизборните програми на партиите (някои дори нямат такива).

Първият проблем, с който се сблъсква бай Иван е, че трябва да изчете стотици страници абстрактен текст, написан на тежък административен език, да ги осмисли и да ги сравни за да направи информиран избор. На този етап, вероятно е залят от спомени от контролни, класни, изпити и т.н., на които е трябвало да запамети и възпроизведе скучни текстове и да разсъждава върху тях и е вероятно да си отвори бира и да забрави за цялата ситуация.

Публикуваните предизборни програми или са твърде подробни и нечетими, или са твърде схематични и са лишени от цели, политики или и двете. Сходен проблем се наблюдава и при държавните политики – например годишният бюджет.  Затова още през 2012 г. в бюджетната процедура беше включен т.нар. „бюджет накратко“, още известен като граждански бюджет, който смила няколкостотин страници в около 20 страници с кратки обяснения и картинки.

Сравнението не е идеално, но със сигурност е нещо, което може да помогне на избирателите да се ориентират по-добре и по-лесно в обещанията на 30-те партии за предстоящите избори.

Следващият проблем пред бай Иван е, че повечето програми и предизборни дебати и коментари са фокусирани върху политики (които са средство за постигане на дадена цел), а не върху цели. Така например той не се интересува, че някоя партия предлага да приеме нов или да измени съществуващ закон (политика), а го вълнува гъстото застрояване в кварталите, липсата на места за паркиране, мръсният въздух, битовата престъпност, загубата на доходи и работни места и т.н.

Други програми пък се фокусират основно върху цели, представени в схематичен вид, и без яснота как ще се постигнат. Висок ръст на икономиката е хубава цел, но политическият дебат е именно на полето на средствата за постигането ѝ – дали това ще стане чрез по-високи данъци и повече държава в икономиката или по-малко и по-умни регулации, по-добра бизнес среда и повече частни инвестиции? Може би най-лошото е, че липсва връзка между целите и предлаганите решения.

Друг проблем в същото поле е, че от години в политиката липсва една голяма цел – до 2004 г. такава беше членство в НАТО, до 2007 г. беше присъединяване към Европейския съюз, до 2008 г. беше изплащане на външния дълг и изпълнение на рамката, договорена с Международния валутен фонд. След това политиците заговориха за конвергенция, но това не е цел, а процес, който би се превърнал в цел, ако някоя партия обещае до края на мандата ѝ да достигнем ХХ% от средния БВП на човек от населението за ЕС.

"Бих отишъл дори по-далеч – постигане на дял от дохода на човек от населението в петте най-богати икономики, за да не се сравняваме със страни като Гърция, Италия и Испания, където БВП на човек от населението расте по-бавно (в Гърция дори намалява) в сравнение с България", коментира още Стайков.

През 2007 г. БВП на човек от населението при изравняване на цените в България е 28-34% от това на топ 5 в ЕС – Дания, Холандия, Австрия, Германия и Швеция, а през 2019 г. е 41-45%. Хубава политическа цел би била през 2025 г. да е 46-51% и да бъде подплатена със съответните политики за постигането ѝ. Разбира се, може да има и други цели например увеличение на частните инвестиции като дял от БВП, ръст на заетите чрез връщане на висококвалифицирани хора от чужбина, постигане на изпреварващ икономически ръст – средно еди-колко-си процента през следващите четири години, намаляване на неравенствата и бедността и т.н.

Но най-важното – всяка от тези цели трябва да върви и с обвързаните с тях политики, защото никой избирател няма да се намръщи на партия, която иска икономиката и доходите да растат по-бързо, но може да има различно отношение към предложения за по-високи данъци и такива за повече инвестиции.

Възможна такава цел, която присъства в програмите на някои партии, е присъединяване към еврозоната, но отново липсват политиките за постигането ѝ. Тя е свързана с поддържане на стабилни публични финанси (което не изглежда като проблем при настоящите макрополитики), ценова стабилност (което може да е проблем) и конвергенцията – достигане на минимално ниво БВП на човек от населението (което изглежда като проблем).


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
2
 
4
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
иначе статията е добра.
2
 
2
 
3
khao до: Dr.Bah
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Даже няма да си направя труда да легитимирам тия мутри с моя глас ... не виждам разлика межди БСП и ДПС(герб).
3
 
4
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Добра статия!
1
 
9
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Мисля че Бай Иван все пак е над нивото на премиера. Нека от ипи да направят и профил на средно статистическия премиер последните 10-15г. или кмет. Много ми е интересно какво ще пише, защо в случая Бай Инван избира, но по-важно е не какъв е Бай Иван, а между какво избира Бай Иван.

Още от Анализи
България може да изпусне влака за ядрената енергетика