Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как да помогнем на бизнеса в криза?

Историята учи, че при глобални кризи антикризисните мерки трябва да бъдат комплексни и всеобхватни, твърди д-р Петър Петров

Как да помогнем на бизнеса в криза?

Снимка: Pixabay

                                                                                                                 Д-р Петър П. Петров*

За разлика от повечето познати ни до момента икономически кризи, икономическата криза вследствие на коронавируса ще настъпи шоково – по същия начин, по който държавите се оказаха засегнати от самия вирус. Добрата новина е, че човечеството може да ползва опита от всички досега преживени световни икономически и финансови кризи, а лошата е, че трябва да се вземат спешни, при това комплексни, мерки, които да засегнат максимален брой граждани и фирми. В тази насока историческите примери, дали резултат в рамките на световни икономически и финансови кризи, показват, че колкото по-комплекси са антикризисните мероприятия, толкова по-ефективни са те.

Джордж Уокър Буш и Economic Stimulus Act of 2008

Въвеждането на минимална данъчна отстъпка, или необлагаем доход, който да позволи увеличаване на потреблението сред физическите лица, включително трудово наетите и самонаетите е един от стимулите, които се прилагат в процес на глобална криза. Такъв е подходът в Закона за икономическия стимул, приет от Конгреса на САЩ на 13 февруари 2008 година.

Още по темата

Трябва да се отбележи, че подобна мярка има силно положителен ефект сред най-засегнатите от кризата граждани, при които спестеното от данъчно облагане, поради липса на достатъчно други средства, позволява да бъде директно вложено в потребление, т.е. закупуване на стоки и услуги. В изследване, публикувано в сайта на Националното бюро за икономически изследвания (the National Bureau of Economic Research), се отчита, че тази мярка стимулира допълнително потребление в 20% от възползвалите се от нея, 32% спестяват парите, а 48% ги насочват към погасяване на дългови задължения, което допълнително подсилва финансовата система.

Конкретният размер на необлагаемия доход, или данъчен стимул, който може да се приложи в българска среда, е въпрос на допълнителни изчисления, но е важно да се отбележи, че тази мярка е ефективна, когато е своевременно приета, дори и действаща с ограничителен период на продължителност – до 2 или 3 години, в зависимост от ръста на икономиката.

Промяна на данъчните амортизационни норми (отново антикризисна мярка по отношение на стопанските субекти, приета в Закона за икономическия стимул от 13 февруари 2008 година.).

В българската стопанска среда тази мярка може да се изразява в допълнително диференциране на групите данъчни амортизируеми активи и увеличаване на тези норми при повечето групи активи. Резултатът от тази мярка ще се сведе до това, че активи закупени през 2020 година, а и в следващите 1-2 години на рецесия, например лаптоп за 3000 лева, ще може да се амортизира данъчно за 15 месеца, вместо за 24 месеца, а производство оборудване за 24 месеца, вместо за 40, като стимулираното предприятие ще намали дължимите си данъци за 2020 година – 2021 година, но ще увеличи тези за последващите данъчни години. Фактически фискът не губи от прилагането на тази мярка, защото според приложимите счетоводни стандарти, счетоводната амортизация на актива зависи от неговия полезен срок на действие, който не само, че не би следвало да се намали, а напротив – дори и да се увеличи, поради причина, че производството, съответно – услугите, ще се развират с по-бавени темпове в периода на кризата.

Допълнителният стимул на посочената мярка се изразява в превръщането на непаричния разход за амортизация в работещ паричен поток за предприятието. Макар този трансформация да не се случва автоматично, а само чрез цената на продадените стоки и услуги, то ползите за работещите предприятия са безспорни.

Император Хирохито, генерал Дъглас Макартър и възстановяването на Япония в периода 1945 – 1952 година

Приемането на задължителна 25% ставка за допълнително заплащане на извънредния труд е една от антикризисните мерки, приети с чл. 37 от Закона за трудовите норми от 7 април 1947 година. Необходимостта от налагането на тази мярка е свързана най-вече със стабилизирането на пазара на труда, като част от запазването на пазарната среда, което е основно антикризисно задължение на държавата, още повече, че дори и днес (в ситуация на пандемия) съществуват предприятия, в които извънредният труд се увеличава.

Д-р Петър Петров

Реформа в образованието е друга антикризисна мярка, въведена с Основния закон за образованието (Fundamental Law of Education) и Закона за училищното образование (School Education Law), влезли в сила на 31 март 1947 година. Още в чл. 3 от Основния закон за образованието се акцентира върху философията на ученето през целия живот и нейното планиране. Тук следва да припомним, че държавната подкрепа по отношение на програми за преподготовка, квалификация и преквалификация, насочена най-вече към дребните, малки и средни стопански субекти и техните служители е и сред мерките предприети от Лудвиг Ерхард в следвоенния период на възстановяване във Федерална Република Германия.

Както японското, така и германското икономическо чудо след Втората световна война се дължат на залегнали дългосрочни политики по повишаване на образованието и квалификацията, защото производителните и иновативните работещи са образованите работещи. В допълнение – квалификациите и преквалификациите на заетите и самонаетите решават трайно въпроса за структурната безработица.

Посочените тук мерки не претендират за изчерпателност или за меродавност по отношение на ефективността си, но историческите познания и практика показват, че те са доказали своята резултатност за преодоляването на редица икономически и финансови кризи.

* Авторът е магистър по счетоводство, финансов анализатор и бизнес консултант. Д-р Петров е завършил и специализации по финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London. Материалът е предоставен на Investor.bg. Заглавието е на редакцията. Темите, които са разгледани в материала, са част от въпросите, които ще бъдат обсъждани на водените от автора онлайн обучения със заглавие „Бизнес в криза: подобряване на ефективността на компанията“. 

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов
Още по темата: Анализи

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Бюджет на светло: да открехнем врата към кухнята