Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Все повече платежоспособни българи предпочитат бързите кредити пред банките

Това се дължи на не малкия брой от работещите, които не могат да докажат официални доходи, коментира в своя блог икономистът Христо Христов

Все повече платежоспособни българи предпочитат бързите кредити пред банките

Снимка: Pixabay

Увеличението в обема на бързите кредити и спадът на дела на необслужваните такива говори, че съществува голям дял на платежоспособни клиенти, които по редица причини предпочитат небанковите финансови институции за покриване на своите нужди от допълнителни средства.

До такива изводи достига икономистът Христо Христов в свой анализ на сектора за бързи кредити и основните играчи в него.

Сегментът, в който работят фирмите, специализирани в така наречените микро или бързи кредити, се развива. Към края на декември 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,750 млрд. лв. (2,8% от БВП) при 2,509 млрд. лв. (2,7% от БВП) в края на декември 2016 година. Те се увеличават с 9,6% спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. и с 0,9% в сравнение с края на септември 2017 година.

Според отчетната статистика, публикувана от БНБ, върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 114 млн. лева.

На годишна база продадените кредити са в размер на 152,3 млн. лв. , в т.ч. 35 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г., а закупените – 38,3 млн. лв. (0,1 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.)

Общ обем на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, и дял на необслужваните кредити

Източник: БНБ

"Разглеждайки топ 10 на най-големите компании в сектора можем да направим извода, че традиционното схващане, че този пазар не представлява интерес за банките се е превърнало в мит", коментира Христов. Често профилът на клиентите на тези дружества се е обуславял от хора с лоша кредитна история, които не могат да разчитат на значително по-евтино финансиране от страна на банките.

За това и самите банки не се вълнуват от този сектор. Данните обаче категорично опровергават тези твърдения.

Още по темата

Нишата, в която дружествата, специализирани в кредити, работят, е от клиенти, които банките не биха финансирали или такива, които не желаят дългосрочно обвързване. В България делът на сивата икономика според експертни оценки е между 25%-30%. Според анализ на Министерството на финансите делът на хората, работещи без трудови договори, е 18%. В тази стойност не се включва делът на работещите по договори със скрити клаузи – такива, които се осигуряват на много по-ниско трудово възнаграждение от реално получаваното. Това означава, че не малък брой от работещите не могат да докажат официални доходи и поради тази причина не могат да отговорят на по-стриктните изисквания на банките.

Разпределението на топ 10 на дружествата по активи не се различава съществено като подредба от това по големина на кредитните портфейли. Тук отново се забелязва, че почти всички компании са увеличили своите активи през 2016 г.

Въпреки че големите компании в сектора бележат ръст в своите активи, то общият ръст на сектора се забавя като от сериозния си скок с 44% през 2014 г., през 2016 г. ръстът е доста по-скромните 11%.

Източник: Търговски регистър

Според Христов добрите сигнали, идващи от икономиката, стимулират търсенето и на бързи кредити. Това води освен до ръст в отпусканите обеми, но и до ръст в нетните приходи на дружествата в сектора. Приблизителните приходи за 2016 г. са в размер над 300 млн. лв. като темпът на ръст се забавя леко, но запазва високите си нива. Общата печалба в сектора е над 120 млн. лв. в края на 2016 г. като нейният размер се удвоява от 2012 г. досега.

* За целта на анализа са използвани годишните финансови отчети на 52 дружествата, специализирани в кредитиране за 2016 г., 2015 г., 2014 г., 2013 г. и 2012 г. В справката са включени само дружества, отпускащи бързи кредити изцяло или в доминираща степен към домакинства. Анализът не претендира за пълна изчерпателност, тъй като някои от разглежданите дружества не са публикували всички свои годишни финансови отчети. Също така в анализа не са включени и дружества, които не са публикували нито един финансов отчет или с по-стара дата от 31.12.2012 г.

По статията работиха: Веселина Василева, редактор Деляна Петкова

Последни новини

Още по темата

Коментари (9)

1
 
2
 
9
mrynmryn до: toto
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
2008 едни банки даваха пари на всеки за жилища. След това често се чуваше "туп" под прозорците.
4
 
7
 
8
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Ами да - Банките са големи коне с капаци. От това се възползват фирмите за бързи кредити.. Платежоспособен не значи с официални доходи... и да особенно при покупка на техника лихвите са символични.... Докато няма индивидуален кредитен рейтинг, така ще е.... аз може да нямам официални доходи, но ако съм взел пед кредит и съм ги върнал съм доста по-платежоспособен, от касиерката в магазина, която ме обслижва... ама няма кой да мисли... само папкат и дебелеят :)
1
 
7
 
7
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Все повече неплатежоспособни българи предпочитат бързите кредити пред банките . :)
5
 
6
 
6
mrynmryn до: das
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Ти в час ли си?! Ако ти превеждат заплатата в банката и те осигуряват на реалните пари, банките дават доста приличен % за суми от сорта на 2-3-4-5к лева. Каква бюрокращина има за такива суми? Евентуално в бъдеще, ако ти се наложи да теглиш големи суми, ще е по-добре да имаш добро кредитно досие, вместо никакво, защото си теглил от разни измислени фирми, които е спорно и колко са законни повечето.
0
 
15
 
5
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Сивата икономика в България тя била 33 процента от бвп,ами хората работещи там не се осигуряват, или това става на минималната заплата.И като посетят банка ги пускат на пързалката,а като проверят в бързите им дават,така че какво се чудят всички не знам.

Още от Анализи
Какво липсва в плана за действие по пътя към ERM II?