Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Първа среща на турската централна банка при новия шеф – ще има ли по-високи лихви

Неджи Агбал може да започне да повишава лихвите, за да изкара страната от кризата и да покаже независимостта си от Ердоган

Първа среща на турската централна банка при новия шеф – ще има ли по-високи лихви

Неджи Агбал. Снимка: Bloomberg L.P.

След турбуленциите през последните няколко седмици всички погледи днес ще бъдат насочени към турската централна банка. Срещата, която се очаква с нетърпение от пазарите, ще бъде председателствана от новия шеф Неджи Агбал. А той може да започне с рязко покачване на лихвените проценти, за да изведе страната от кризата - и да демонстрира собствената си независимост.

Още по темата

Анкетираните от Bloomberg анализатори очакват централната банка да повиши ключовия лихвен процент средно с 4,75 пункта до 15%. Тогава това би било много над инфлацията, която беше 11,75 процента през септември. Така страната може  отново да стане по-привлекателна за чуждестранните инвеститори - с по-високите лихвени проценти.

Защото това, което има значение за тях, е колко висок е реалният лихвен процент, адаптиран към инфлацията, в сравнение с други валутни региони. Турската лира загуби една трета от стойността си от началото на годината. В началото на ноември тя достигна рекордно ниско ниво от 8,52 лири за долар.

Това подхранва местните цени и ускорява бедността сред населението на фона на сътресенията на коронакризата. Спиралата надолу е в разгара си от месеци. 

Но президентът Реджеп Тайип Ердоган потвърди собствената си линия в сряда: В разговор с водещи представители на бизнеса той заяви, че инвеститорите не трябва да бъдат „смазвани“ от по-високи лихвени проценти. Турция трябвало да се съсредоточи икономически върху износа, производството и работните места.

В същото време Ердоган подчерта, че борбата с инфлацията има основен приоритет. Турция ще поддържа ценова и бюджетна дисциплина. През последните няколко месеца той многократно заяви, че високата инфлация в Турция е следствие от прекалено високите ключови лихвени проценти на централната банка - теза, с която експертите не са съгласни.

Тези изявления на президента вкараха лирата отново във влакчето на ужасите.  Разговорите за лихвените проценти навреди на валутата, докато коментарите за инфлацията ѝ дадоха тласък. Нервността преди срещата в четвъртък е голяма.

Доларовите резерви се стопиха

В хода на първата вълна от заразите през пролетта правителството се противопостави на икономическите последици от глобалната политика на блокирания с мащабна програма за спасяване, финансирана от заеми. Това стабилизира вътрешната икономика, но не помогна на валутата.

Още по темата


В същото време тогавашният финансов министър Берат Албайрак използва резервите на централната банка, за да се противопостави на спада на турската валута. Той продаваше доларови резерви, а сега те се стопиха, но поевтиняването на лирата не успя да бъде спряно.

В свои интервюта Албайрак заяви, че щатският долар не играе никаква роля за турската икономика. При това турските компании имат външен дълг за над 200 млрд. щатски долара.

Едва наскоро на решителния пост бе осъществена промяна. В началото на ноември Ердоган първо свали предишния председател на централната банка Уйсал. Ден по-късно финансовият министър Албайрак обяви оставката си. Лютфи Елван, бивш министър на транспорта и развитието на страната, го смени на позицията.

Остава да видим дали Турция всъщност ще отвори нова глава в своята икономическа политика. Новият финансов министър Елван обяви структурни реформи през тази седмица – с цел подобряване на средата за международните и местните предприемачи. Той очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 0,3 процента до края на годината.

Досега турската икономика се представи изненадващо добре през пандемичната година. Повечето турски компании публикуваха данни за последното трето тримесечие, които надминаха очакванията на анализаторите. Някои корпорации, като Turk Telekom или Coca-Cola Türkiye, дори успяха да изплатят дългогодишни дългове.

И капиталовите инвеститори преоткриха Турция. След години на отлив международните инвеститори сега връщат обратно пари в страната. MSCI Turkey ETF от iShares, най-големият фонд с фокус върху отделни турски акции, отчита приток в продължение на пет седмици. Като цяло фондът нарасна с 36,9 милиона долара до 255 милиона щатски долара през това време.

Ясно е едно: очакванията към централната банка са големи. Най-важното за турските акции сега е „да се предприемат необходимите стъпки“, казва Хайдар Акун, управляващ партньор на Marmara Capital, пред Bloomberg.

А какви са „необходими стъпки“ – за това от дни говорят всички в турския банков квартал Levent: спечелване на доверието на чуждестранни инвеститори и подкрепа за независимостта на централната банка.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ще успее ли дигиталният юан да прекрати глобалната доминация на долара?