Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Доверието е ключово за инфлационната политика на Фед

Силният ангажимент на централната банка към пълната заетост обаче може да го разруши

Доверието е ключово за инфлационната политика на Фед

Снимка: Bloomberg

Ако всичко върви според базовата прогноза на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, настоящият скок на инфлацията в САЩ ще се окаже преходен въпреки постоянните усилия на централната банка да стимулира растежа и да намали безработицата. Но какво ще стане, ако хората престанат да вярват в тази добра перспектива? Това е един от най-големите рискове, пред които сега е изправен Фед, пише за Bloomberg Бил Дъдли, старши изследовател в Принстънския университет и бивш шеф на клона на Фед в Ню Йорк (2009-2018 г.) 

Още по темата
Силата на Фед да управлява икономиката до голяма степен зависи от общественото доверие. Ако домакинствата и бизнесът се доверяват на преценката на монетарните власти, те ще очакват инфлацията на потребителските цени да остане близо до целта на централната банка от 2% в дългосрочен план. В резултат на това е по-малко вероятно те да изискват и предлагат увеличение на заплатите, което ще помогне да се гарантира, че всеки скок на инфлацията ще се оказва временен.

Но какво ще стане, ако прогнозата на Фед се окаже грешна - възможност, призната от самия Пауъл? По-дългият от очакваното пристъп на по-висока инфлация може да породи съмнения относно ангажимента на централната банка към нейната инфлационна цел. В резултат на това очакванията на хората за бъдещата инфлация могат да се повишат, което да ги накара да реагират по начини, които биха направили настоящата инфлация по-устойчива.

Рискът от втория, лош резултат е повишен в момента по няколко причини. Първо, икономическите перспективи са силно несигурни: никой не знае как ще се развие пандемията или как ще изглежда възстановяването от нея. Това увеличава риска от изненади и от регулаторна грешка, като се има предвид колко време отнема на промените в паричната политика да повлияят на икономиката и инфлацията.

Една важна възможност е пазарът на труда. Според някои измерители все още има много място за нарастване на заетостта: при 5,2% безработицата е доста над нивото си отпреди пандемията (3,5%), а броят на заетите все още е с близо 6 милиона под нивото през февруари 2020 г. Но други индикатори показват, че е много трудно да се намерят работници. Последните данни сочат, че в края на юли е имало 10,9 милиона свободни работни места - най-много откакто се води статистика.

Второ, изглежда, че инфлацията ще се покачи още, за по-дълго от очакваното. Например недостигът в предлагането на чипове, който ограничи производството на автомобили и доведе до рязко покачване на цените на употребяваните коли, изглежда ще продължи и през 2022 г. Официалните мерки за разходите за жилища също могат да се повишат след скорошното рязко покачване на цените на жилищата. В резултат на това очаквам ръководителите на Фед да повишат прогнозите си за инфлацията за 2022 г. на заседанието си тази седмица.

Трето, високата инфлация вероятно ще повиши инфлационните очаквания. Това вече е видно в една важна мярка: Проучването на потребителските очаквания на клона на Фед в Ню Йорк. Към август респондентите очакваха инфлацията да бъде 5,2% през следващата година и средно 4% през следващите три години. Това са най-високите показатели в историята на проучването, което датира от 2013 г., и доста над дългосрочната цел на Фед от 2%.

И накрая, подходът на Фед към прилагането на дългосрочната му монетарна рамка увеличи риска от загуба на доверие. Централната банка се ангажира да не повишава краткосрочните лихви, докато не се случат три неща: икономиката да е достигнала максималното устойчиво ниво на заетост в съответствие целта за инфлацията, инфлацията да е достигнала 2% и Фед да очаква тя да остане над 2 процента за известно време. Този силен ангажимент за пълна заетост предполага, че Федералният резерв ще реагира бавно на ръст в инфлацията, който счита за преходен, дори ако той повишава инфлационните очаквания.

Доверието е мощен инструмент за контролиране на инфлацията. Ако постоянно високата инфлация поставя под съмнение това доверие, работата на Фед ще стане много по-трудна.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

1
 
2
 
5
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
ФЕД си простира гащите и си мърмори под носа: На никой вече да нямаш доверие в днешно време.ама на никой!.. Даже и на себе си!А уж само исках да пръцна..
3
 
6
 
4
преди 3 седмици
Статията иска да каже, че докато има **** бaлъци да колекционират зелени хартийки, те ще крадат! < това е доверието, няма друго >Като свършат тия, на всички длъжници ще дадат вероятно 2 месеца и кой не се е издължил - Гуантанамо ще му се стори пионерски лагер.
3
 
5
 
3
дядя Вова до: Setver
преди 3 седмици
5% е мечта. Стой та гледай, сняг като забръска, що ще чинат те зимъска..
2
 
5
 
2
oio
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Доверието не е толкова важно нещо, по-важно е да постигне и изпълним заложените дългосрочни поинфлационни цели. Може за 1 година, за 5 години, или дори за 20 години, да постинем и по-добри инфлационни резултати, например 20% или 50% на година инфлация, но може също така тази инфлация да не е пълноценна. Затова е добре да се гледа не общата инфлация, а само изчистената, основната, без да се гледат покачващите се цени на енргията, на горивата, на храната и други подобни.
1
 
8
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
ФЕД говори за дългосрочноинфлационна цел от поне 2%. Това че сега инфлацията е 5% не означава, че сме успели да постигнем целта. Дори инфлацията да стане 10% или 20%, това също няма да показва успешно изпълнена проинфлационн цел, защото това е временна инфлация. Ако успеем да задържим инфлацията на ниво например 10% за едни 10г. или 20г. тогава вече има изгледи да сме успели да се приближим към изпълнението на проинфлационната цел от 2% за дълъг период от време.

Още от Анализи
Европа няма да се превърне във военна сила. Не й и трябва!