Федералният резерв трябва да изостави бъдещите насоки

С разпространението на пандемията от Covid-19 в САЩ през март 2020 г., Федералният резерв изтупа праха от наръчника си от времето на финансовата криза през 2008 г. Предвиждайки дълбок и траен икономически спад, той започна да купува държавни ценни книжа и се ангажира да поддържа лихвения процент на нула, докато икономиката не е „напът” да постигне 2% инфлация и максимална заетост, пишат за Wall Street Journal Бен Стайл и Бенджъмин Дела Рока, съответно директор международна икономика и анализатор в Съвета за външни отношения.

На фона на икономическото униние, „бъдещите насоки“ на Фед - че ще запази политиката си силно приспособима за три или повече години - изглежда имаха смисъл. Брутният вътрешен продукт спадна с 9% през второто тримесечие на 2020 г. и Фед беше нетърпелив да гарантира пред пазарите, че ще задържи крака си върху газта. В края на краищата, колкото повече пазарите вярваха на казаното от Федералния резерв, или поне така разсъждаваше Фед, толкова по-малко той на практика трябваше да прави - по отношение на закупуването на облигации.

Съществува обаче фундаментален проблем с тази стратегия. Както обяснихме на тези страници, Федералният резерв не е добър в прогнозирането на икономическите данни – а след март 2020 г. е особено лош в това.

Вземете прогнозите за икономическия растеж. През юни 2020 г. Фед очакваше реалният БВП за годината да намалее с 6,5% от нивото си през 2019 г. И въпреки мрачното второ тримесечие, през втората половина на годината растежът рязко се възстанови и изпревари прогнозите на Фед. Реалният БВП приключи годината само на минус 3,4%.

По отношение на инфлацията централната банка не се представя по-добре. От февруари до март 2021 г. индексът на основните лични потребителски разходи (core PCE), предпочитаната мярка на Фед, се повиши от 1,5% на 2% - с два пъти повече от прогнозата на FOMC през юни 2020 г. И така Фед преразгледа прогнозата си за инфлацията през 2021 г. до 2,2%. До този юни инфлацията се повиши до 3,6%, а Фед отново преразгледа прогнозата си за годината - на 3,4%.

Но въпреки покачването на инфлацията, и съпътстващите я очаквания на Фед, политиката на централната банка не се промени. Тя продължи да очаква нулеви лихви до 2023 г.

Упоритата политика на лесни пари на Фед си има обяснение. Изследванията показват, че очакванията на Фед за инфлацията девет месеца напред исторически са силно корелирани с прогнозата за основната й лихва. Това предполага, че по време на пандемията Фед трябваше да повиши бъдещите насоките за лихвите успоредно с прогнозите за инфлацията. То също така означава, че ако Фед бе прогнозирал точно инфлацията за 2021 г. през 2020 г., той щеше да затегне значително паричната политика. По-конкретно, ако членовете на FOMC бяха предвидили днешната инфлация на срещата си през декември 2020 г., сега основният лихвени процент щеше да бъде 1,9% вместо нула.