Федералният резерв трябва да изостави бъдещите насоки

Какво тогава обяснява решимостта на Фед да поддържа политиката в съответствие с мрачните си прогнози от 2020 г.? Безработицата е една от обясненията. Настоящото й ниво от 5,2% е съществено по-високо от това от февруари 2020 г. (3,5%). Както обаче отбеляза президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард, в действителност трудовият пазар в момента е затегнат. Заплатите през август бяха с 4,3% по-високи, отколкото преди година, най-бързото покачване от десетилетия (с изключение на първите месеци на пандемията). Служебните екстри се увеличават. Молбите за обезщетения при безработица през седмицата, приключила на 4 септември, паднаха до ново пандемично дъно. Бизнесът - от търговията на дребно до промишлеността - съобщава за трудности при набирането на персонал, тъй като съотношението на безработните към свободните работни места се доближава до историческото дъно. Доколкото безработица днес е по-висока, отколкото преди пандемията, това отразява повече несъответствието при уменията, отколкото недостатъчното търсене.

Друго обяснение за застоя в политиката на Фед е, че днешните солидни увеличения на цените са, както ни увери председателят Джей Пауъл, до голяма степен „преходни“. Те отразяват „базовите ефекти“ върху инфлацията от изкуствено ниското ниво през пролетта на 2020 г. или временните пандемични „тесни места“ във веригите на доставки. Но тези обяснения звучат все по-банално. Основните базови ефекти се изчерпаха, а тесните места все повече приличат на трайни ограничения в предлагането. Най-новото проучване сред потребителите на клона на Фед в Ню Йорк противоречи на Пауъл, като показва, че инфлационните очаквания са на ниво от 4% през следващите три години.

Най-убедителното обяснение за отказа на Фед да адаптира политиката към динамичните икономически данни в такъв случай няма много общо с тълкуването на тези данни, а е свързано с решимостта на ръководителите на Фед да потвърдят предишните прогнози за собственото си бъдещо поведение. Съществува и скорошно доказателство за тази практика.

През март 2018 г. тогавашният президент на клона на Фед в Минеаполис Нийл Кашкари заяви, че е щял да повиши лихвите него месец, ако „беше на мястото на председателя“, защото „казахме на пазарите, че ще вдигнем лихвите“. Тоест, той би повишил лихвите не защото данните го оправдават.

А миналата година президентът на клона на Федералния резерв в Далас Робърт Каплан разкри, че прогнозите му за лихвите през декември 2020 г. са отразявали „бъдещите насоки, които дадохме през септември“. „След като взехме това решение - обясни той - мисля, че то е важно за доверието във Фед.“ Тоест, Фед е надежден, когато прави това, което е казал, че очаква да направи, дори когато тези очаквания се основават на неточни икономически прогнози.

Това разсъждение е погрешно. Пазарът не очаква от Фед да знае всичко за собственото си поведение, а да остане посветен на разумна и ясно формулирана политическа рамка. Това означава адаптиране на политиката към развития, които не са били предвидени. И доколкото „бъдещите насоки“ за лихвените проценти стоят на пътя на подобна адаптация, те трябва да бъдат премахнати.