Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европейските банки имат нужда от орязване на разходите, а не от сливания

Регулаторите трябва да натискат слабите играчи и да възнаграждават успешните кредитори, като насърчават местна консолидация, според анализ

Европейските банки имат нужда от орязване на разходите, а не от сливания

Снимка: архив Ройтерс

Призивите за трансгранични европейски банкови сделки отново се увеличават. Не за първи път ни се казва, че консолидацията на международни банкови групи ще „поправи“ проблемите, пред които е изправена индустрията, този път причинени от пандемията.

През годините бяха рекламирани различни възможни комбинации и обединения от UniCredit, Société Générale или Commerzbank, както и връзки между банки от същата държава, като Deutsche Bank и Commerzbank или UBS и Credit Suisse. Изглежда обаче, че тази дискусия не води до нищо осезаемо, пише в свой анализ Джери дел Мисие, бивш главен оперативен директор на Barclays и  основател на Copper Street Capital, за FT.

Още по темата

Има си причина за това говоренето за трансгранични европейски банкови обединения да е непродуктивно, казва той. Трудно е да се види кой би се възползвал от подобни сделки, освен консултантите по сливания и придобивания, участващи в трансакциите, смята дел Мисие.

Индустрията в действителност отчаяно се нуждае от консолидация, но това би било погрешният начин да се решат проблемите и. Въпреки дългогодишните усилия за интегриране на европейското банкиране, то все още е далеч от истинския единен пазар. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи цялостни надзорни правомощия, но все още има твърде много свобода на действие на национално ниво.

Работата на Единния съвет за преструктуриране, който има правомощия в целия ЕС да контролира процесът по ликвидация на банки, е отличен пример. Създаването му беше важна стъпка към банковия съюз, но силата му беше структурно компрометирана от включването на националните правителства в процеса на ликвидация.

Ликвидацията на банки остава едно от най-големите препятствия за трансграничните сделки. Кой национален орган би позволил на местна банка да придобие голяма, сложна чуждестранна институция, когато данъкоплатците й биха били на опашката, ако тя фалира, пита дел Мисие.

Липсата на силен орган за преструктуриране допринася за недовършената дейност по прочистване на европейската банкова система. Все още има твърде много недостатъчно капитализирани, нерентабилни и неконкурентоспособни институции. Някои са големи институции, които чакат възстановяване на приходите, за да се спасят от затрудненията. Обединяването на две големи, затруднени банки няма да създаде процъфтяващ национален шампион, независимо какво казват защитниците на тази теза.

Мерките, предназначени да подпомогнат икономиката, осигуряват и жизнена подкрепа за затруднените банки. Съществува и огромна разлика между добре представящите се и губещите банки, като ножицата продължава да се разтваря. Това допълнително стимулира необходимостта от прочистване на сектора.

Още по темата
Какво е решението? Здравата финансова система трябва да започне със стабилно капитализирани, добре управлявани финансови институции, способни да поддържат рентабилност. Ръстът на приходите ще остане приглушен през следващите години, така че радикалното намаляване на разходите трябва да е от ключово значение. Това означава бизнесът, чиито мениджъри са вкопчени в напразната надежда за цикличен отскок, да изчезне.

Секторът наистина се нуждае от сливания и придобивания, но не от типа, който се предлага. Консолидацията не трябва да е през границите или между раздути гиганти, а вътрешна, за да се намали фрагментацията и да се елиминират неспособните да оцелеят играчи. Те са едва печеливши и не са в състояние да направят необходимите технологични инвестиции.

Регулаторите имат важна роля. Те трябва да оказват натиск върху по-слабите играчи (и правителствата, които ги покриват), за да имат план или решение на проблема. Техният надзор трябва да възнагради успешните банки, така че те да могат да играят лидерска роля в индустрията. Общото прилагане на правила, като забрана за дивиденти, служи само за потискане на успеха и защита на слабите.

Резултатът ще бъде по-малък брой, по-здрави, по-печеливши институции, по-способни да инвестират и да се адаптират към ново, по-цифрово бъдеще. В този момент, докато паневропейската регулация продължава да се развива към по-осезаем единен пазар, трансграничната консолидация ще започне да има смисъл. Едва тогава веднъж завинаги ще се постави край на непрекъснатата финансова криза, която е с нас от 2010 г. насам, заключава дел Мисие.

По статията работи: Миглена Иванова
Още по темата: Анализи банки в Европа

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 1 месец
Нарастващите щети за европейските банки са последица от грешката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за неправилно емитиране на евро.
Сега европейските щети бързо се увеличават, защото пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на ЕЦБ.
Вариантите са два:
Първи: Запазването на грешката на ЕЦБ увеличава щетите.
Втори: За устойчиво спасение на европейските банки е необходимо прекратяване на грешката на ЕЦБ.

Още от Анализи
Мекият подход на ЕС към Китай противопоставя Брюксел и Вашингтон