Експерт призовава банките в ЕС да се подготвят за ръст на необслужваните заеми

Европейските банки трябва да подготвят балансите си за риска от необслужваните заеми, предизвикани от пандемията, през следващата година, коментира ръководителят на агенцията на ЕС, натоварена с ликвидацията на кредитори във фалит, пише FT.

Елке Кьониг, председател на Единния съвет за преструктуриране, отхвърля предложенията на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ЕС трябва да създаде мрежа от „лоши банки“ за обработка на необслужвани заеми, но предупреждава, че банките трябва интензивно да работят за отделянето на жизнеспособните заеми от нежизнеспособните.

В интервю за Financial Times тя също така призовава ЕС да хармонизира правилно правилата си за държавна помощ за затруднени банки с режима си за ликвидиране на кредитори, който има за цел да предотврати системните финансови кризи. Кьониг твърди, че има „несъответствие“ в системата.

Единния съвет за преструктуриране на банките в ЕС беше създаден след кризата с държавния дълг в еврозоната, за да ликвидира засегнатите банки, като същевременно осигури финансова стабилност и последователно отношение към кредиторите в региона. Агенцията обаче все още работи с непълна система от правила за банковите кризи в ЕС, които трябва да работят в комбинация от различни национални договорености, защото националните регулатори преценяват рисковете от нарастването на необслужваните кредити.

Миналия месец председателят на банковия надзор в ЕС Андреа Енриа писа за FT, че при „тежък, но правдоподобен“ сценарий необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да достигнат 1,4 трлн. евро - много над нивата на финансовата криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната.

Елке Кьониг коментира, че е твърде рано да се знае колко лоша ще бъде ситуацията с необслужваните кредити, тъй като това ще зависи от естеството на икономическия спад и темповете на възстановяване. Текущите действия на правителствата, като например схеми за държавна гаранция и безвъзмездна помощ, засега предпазват заемодателите, казва тя.

Кьониг предупреждава обаче, че делът на необслужваните заеми може да започне да се увеличава през първото и второто тримесечие на следващата година.

Следващия месец Европейската комисия (ЕК) ще представи свои собствени предложения за справяне с това, което Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент, ръководещ икономическата политика, заяви, че ще бъде „вероятно нарастване“ на необслужваните кредити. Те включват по-нататъшно развитие на вторичните пазари, на които се купуват и продават дългове, както и реформи на рамките за несъстоятелност и възстановяване на дългове.

Енриа отделно се застъпва за създаването или на европейска „компания за управление на активи“, или на мрежа от тях, която да поеме необслужваните кредити. Кьониг обаче предупреждава, че тази идея не е добра, а банките, които си „напишат домашното“, са по-лесният път напред, т.е. банките да могат сами да се справят с проблема.

Тя добавя, че в настоящата криза все още съществува пазар за проблемни недвижими имоти и корпоративни заеми. Що се отнася до заемите за малки и средни предприятия и клиенти на дребно, те традиционно се „управляват професионално от банка като продължаваща връзка“.

Елке Кьониг подчертава, че обширната работа, извършена по време на кризата в еврозоната, е за да се засили устойчивостта на банките и да се гарантира, че те могат безопасно да бъдат ликвидирани, ако изпаднат в затруднение. Тя отбелязва, че един от инструментите, с които разполага нейната агенция, е способността за „разделяне на активите“ с цел премахване на лошите заеми от проблемните баланси на банките.

Единният механизъм и по-обширната система, която той контролира, функционира напълно от 2016 г. и по това време са се справили с един банков фалит: на испанската Banco Popular.

Един продължаващ проблем, според нея, е, че условията, свързани с банките, преминаващи през национални производства по несъстоятелност, се различават от тези, свързани с интервенциите на нейната агенция. Този проблем беше разкрит още през 2017 г., когато две регионални италиански банки получиха държавна помощ като част от производството по несъстоятелност, докато техните старши кредитори бяха защитени от загуби.

Това предизвика оплаквания по онова време от Берлин и някои други столици, че мерките представляват вратичка, позволяваща на нервните правителства да заобиколят принципа, приет от ЕС вследствие на финансовата криза, че инвеститорите, включително старшите кредитори, трябва да бъдат изправени пред загуби преди данъкоплатците.

Европейската комисия ще направи преглед на системата за банково преструктуриране през следващата година.