Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-високите пределни данъчни ставки в САЩ не означават по-голяма събираемост

Конгресът трябва да отчете това преди да заложи бъдещето на Америка на способността на федералното правителство да скубе богатите без да задушава икономиката

Данъчната реформа от 1986 г. намали пределната ставка до следвоенен минимум от 28%. Реформата също така затвори вратички, компенсирайки намаленията на ставките и други промени в данъчния кодекс. Данъчните приходи нараснаха с разрастването на икономиката, а продажбите на активи се покачиха при по-ниската пределна ставка. 26 млн. от 115 милиона декларатори са платили данъци по пределната ставка от 28%. Тя  беше повишена до 39,6% през 1993 г. и оттогава варира между 39,6% и 35%. През 1993 г. само 453 000 от 123 милиона декларатори платиха данъци по пределната ставка от 39,6%.

Забележително е, че при спада на пределната ставка от 91% през 1962 г. до 28% през 1988 г., процентът на реално платения данък от доходите на горните съответно 1% и 10% от хората по доходи е нараснал до 21,5% и 19,6% от 16,1% и 14,4%. Накратко, пределната данъчна ставка спада с две трети, а процентът на платените данъци от въпросните групи  се увеличава с една трета.

Процентът на данъците от доходите на горния 1%, който Центърът за данъчна политика оценява на 25,7% през 2020 г., е близо до средната ставка, плащана през последния четвърт век. Дали федералното правителство би могло да наложи пределна ставка от 50% на значителен брой данъкоплатци, като реално събира много над 30% от доходите на горния 1% по доходи, без да задушава икономическия растеж, е въпрос на който следвоенният ни опит не дава отговор.

Струва си също да се отбележи, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установява, че американците с високи доходи вече плащат по-висок относителен дял от данъка върху доходите, отколкото богатите в други развити страни. Горните 10% от американските домакинства изкарват около 33,5% от всички доходи, но плащат 45,1% от всички данъци върху доходите, включително данъците за социално осигуряване и Medicare. Този коефициент на прогресивност от 1,35 е далеч по-висок от германското (1,07), френското (1,10) и шведското (1) съотношение. Като процент от доходите си, горните 10% в Германия, Франция и Швеция плащат съответно с 21%, 19% и 26% по-малко данъци от същата група в Америка. А долните 90% плащат съответно с 17%, 34% и 21% повече като процент от доходите си, отколкото в Америка. Макар че проучването на ОИСР предхождаше Закона за данъчните облекчения и заетостта от 2017 г., Бюджетната служба на Конгреса установи, че законът е направил данъчния кодекс на САЩ още по-прогресивен.

Преди Конгресът да заложи бъдещето на Америка на способността на федералното правителство да скубе богатите без да задушава икономиката, законодателите трябва да отчетат, че предлаганите пределни ставки никога не са били събирани от значителен брой данъкоплатци, освен при най-тежките обстоятелства, като война за оцеляване. Избирателите могат също да забележат, че в останалата част от развития свят, където правителствата изземат по-голям дял от БВП чрез данъците, хората с високи доходи плащат приблизително същия процент като в Америка, но останалите плащат много повече.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Дългосрочният възходящ тренд при акциите не е даденост