По-високите пределни данъчни ставки в САЩ не означават по-голяма събираемост

С дефицити на нива, невиждани след Втората световна война, с мартенския фискален стимул за 1,9 трилиона долара в началото си, и с президента Байдън, призоваващ за значително по-високи пределни данъчни ставки, които да помогнат за финансирането на разходи за още 4 трилиона долара, може би е време да проверим как на практика високите пределни данъчни ставки и действителните данъчни ставки, плащани от американците, могат да бъдат повишени, без да се смазва икономическият растеж, пишат за Wall Street Journal Фил Грам, бивш председател на сенатската банкова комисия, и Майк Солън, партньор в US Policy Metrics.

Привържениците на мащабното увеличение на данъците твърдят, че икономическият растеж е съвместим с високи данъчни ставки, като посочват 35-те години следвоенен просперитет в Америка, когато най-високата федерална данъчна ставка бе 70% и повече. 

Но преди да приемем този пример като доказателство, струва си да разгледаме колко данъкоплатци всъщност платиха тези най-горни ставки и какъв процент от доходите си всъщност са платили като данъци хората с високи заплати. Икономистите Джералд Отен от Министерството на финансите и Дейвид Сплинтър от Съвместната комисия по облагането са съставили впечатляваща нова база от данни, използвайки информация от Агенцията по приходите за реално събраните данъци след 1962 г.

Пределната данъчна ставка от 91% през 1962 г. се е прилагала за семейства с общи доходи от 3,38 милиона днешни долара годишно. След отстъпките само 447 податели на декларации от 71 милиона са платили данъци по най-високата ставка. Горният 1% от хората по доходи е платил само 16,1% от доходите си като федерални данъци, докато горните 10% са платили 14,4%, а долните 50% - 7%. Това следва модела, зададен от пределните данъчни ставки от епохата на депресията и военното време. Само трима декларатори от шест милиона са платили данъци по пределната ставка от депресията и само 13 от 50 милиона са направили това във военно време. Горният 1% по доходи е платил съответно 12,6% и 23,5% от доходите си като федерални данъци през 1938 и 1945 г.

Президентът Кенеди призна, че конфискационните данъчни ставки хем събират малко приходи, хем задушават растежа, тъй като се изразходват ресурси за „избягване на данъци“, а не за „производство на стоки“. Когато пределната данъчна ставка беше намалена до 70%, събирането на данъци върху индивидуалните доходи продължи да расте и действителният процент на доходите, плащани като данъци от хората с високи доходи, едва се промени. Само 3626 от 75 милиона декларатори са плащали данъци по новата ставка от 70%. Когато данъчните съкращения на Рейгън понижиха пределната ставка до 50%, брутният вътрешен продукт нарасна. Данъците, събрани от хората с високи доходи като процент от тях, бяха до голяма степен непроменени. Само 341 000 от 109 милиона декларатори са плащали данъци по новата пределна ставка от 50%.