Политиката на Китай за три деца няма да спаси страната от демографски срив

Когато китайското правителство публикува данните си от преброяването през миналия месец, те разкриха степента на забавяне на ръста на населението. Раждаемостта в страната сега е една от най-ниските в света. Миналата година броят на ражданията беше подобен на този от началото на 60-те години, когато бедният тогава Китай преживяваше глад.

Данните очевидно са твърде ярки, за да се игнорират. Тази седмица правителството обяви нова политика, която позволява до три деца на семейство, пише FT в коментар. Това допълнително облекчава контрола на населението, който съществува от четири десетилетия.

Китайската общественост обаче отговори на съобщението с подигравки заради неговата неадекватност. Въпреки че от 2015 г. на родителите е разрешено да имат две деца, местните експерти и дори централната банка призоваваха контролът на населението да бъде премахнат изцяло. Те предупреждават от години, че ще има сериозни проблеми, породени от бързо застаряващото население, тежестта от което ще падне върху младите хора.

Пекин не е склонен да прекрати изцяло връзките с историческия контрол на населението. Да ​​признае, че правителството е сгрешило, би означавало да признае, че най-мразената политика на комунистическата партия от ерата на Мао е не само порочна, но и безсмислена.

Разработена в края на 70-те години, политиката за едно дете беше отстоявана от учените по оръжията, една от малкото групи изследователи, които запазиха политическо влияние след Културната революция. През последните десетилетия политиката за едно дете доведе до толкова много държавно проникване в женските тела, че травмата все още е далеч от преодоляване.

Важно е да се разсъждава върху тези травми – от множеството принудителни аборти до укрити дъщери, за да опитат семействата да имат синове. Комунистическата партия обаче не пожела да размисли. В своя ход от ограничаване до насърчаване на ражданията правителството трябва да избягва да прави подобни грешки. Апаратът за контрол на населението е създаден за събиране на глоби и налагане на стерилизации. За подкрепа на ражданията ще е необходим съвсем различен подход.

Политиките в областта на здравето и населението на страните могат да овластят или да осакатят гражданите. Авторът на коментара – Юан Ян, е усетила разликата, когато е била гостуващ студент в Пекинския университет. В клас на студенти по социални дейности се е обсъждало сексуалното здраве. Тогава тя е споменала, че британската национална здравна служба осигурява безплатна спирала за всяка жена, която поиска да си постави такава.

Останалите студенти са били изключително учудени и са попитали дали това е доброволна мярка. За тях спиралата е малко метално оръжие за принудителна стерилизация, която се вкарва в тялото на жената против нейната воля и представлява на практика принудителна стерилизация. Студентите не са можели да разберат как една жена може сама да поиска спирала, за да има контрол върху собственото си тяло.

Когато китайските учени прогнозират траекторията на населението през 70-те години, те не отчитат социалните променливи. В комбинация с историческите предпочитания към синове, които са типични за патриархалните общества, политиката за едно дете доведе до аборти, вкл. и избирателни според пола на детето, което допълнително намалява бъдещата плодовитост. Според преброяването в страната има 17 млн. повече мъже на възраст от 20 до 40 години, отколкото жени.

Намаляването на населението в Китай вероятно би се случило така или иначе, тъй като хората все повече се местят в градовете, а образованието и доходите на жените се подобряват. Сега доминираното от мъже ръководство на Китай трябва да се оправя с ново поколение жени. Оцелелите дъщери нямат братя, с които да се състезават за ресурси, което доведе до високо образована и амбициозна кохорта от жени след 80-те години на 20-ти век.

Политиките за контрол на населението често имат непредвидени последици. Йе Лиу, преподавател в Кралския колеж в Лондон, който е документирал живота на жени, родени през 80-те години, казва, че докато политиката за две деца теоретично дава на интервюираните повече избор, те отстъпват от нея. „На върха на кариерата си жените чувстват, че предимствата им се изплъзват, работодателите им заподозират, че те ще имат друго дете“, казва Лиу.

Облекчаването на политиката за едно дете изглежда е оказало малко влияние върху половата тежест на родителството. Днешните жени са преживели своя дял от скандали и искат да се притесняват по-малко. Сега, когато местните власти измислят нови политики за раждаемост, време е за най-радикалната намеса от всички: изграждане на обществени услуги, на които родителите могат да се доверят.