Тръмп няма да спечели търговската война с Китай чрез понижение на лихвите

Ако целта на търговската война е да изравни правилата на играта за американските фирми, президентът Доналд Тръмп не го прави по правилния начин. Лесният достъп на Китай до американските долари през последното десетилетие подхрани балони при активите и постави основите на експортно ориентирана икономика с ниски разходи. Само прекъсването на предлагането на евтини пари ще промени това, пише Ан Стивънсън-Янг за Bloomberg.

Така че, макар Тръмп да оказва натиск върху председателя на Федералния резерв Джером Пауъл да намали лихвените проценти - поставяйки под въпрос неговия патриотизъм и наричайки го „по-голям враг от Си Дзинпин“ - начинът да се предизвика справедливо поведение на Китай е Фед да поддържа курса.

По принцип парите ще отидат там, където могат да намерят доходност. И колкото и капитал да има по света, Китай проявява апетит да го усвои. През най-експанзивните години на количествено облекчаване в САЩ чуждестранните пари, търсещи доход, отидоха в Китай под формата на търговия и инвестиции.

От 2009 г. до 2014 г. Китай може да е поел повече от 2 трилиона долара „горещи” пари, бълвани вследствие от политиката на Федералния резерв за ниски лихви. Моята компания разгледа само една мярка - свръхфактурирането на износа през Хонконг - само за една година, 2013 г., и откри 390 милиарда долара от такива потоци към Китай.

Тъй като по онова време капиталовият контрол на Пекин имаше за цел да изключи чужденците, желаещи да залагат на постоянно поскъпващ юан, спекулантите търсеха начини за заобикаляне. Например, някои търговски компании в Китай надуваха стойността на износа си, позволявайки повече пари да влязат в страната като "приходи от износ". Преувеличаването на преките чуждестранни инвестиции също беше популярен канал за входящите спекулативни пари, какъвто беше и дългът.

Състоянието на китайската икономика започва и завършва с ликвидността. С толкова много мъртви активи, които трябва да се рефинансират всяка година, страната изисква непрекъснато нарастващо предлагане на капитал. Много повече от евтината работна ръка, този евтин капитал е това, което създаде изгодните стоки за износ. Той също така насърчава антиконкурентното поведение. Местните компании могат да работят с много по-ниски разходи от американските, като те са възнаградени на капиталови пазари, въпреки нарастващите доказателства за кражба на интелектуална собственост.

Помислете какво направи десетилетието на почти нулеви лихви в САЩ за Китай:

• Първични публични предлагания (IPO): Китайските компании, листнати на борсата в САЩ, сега имат стойност от около 890 милиарда долара. Дори грандиозните делиствания и обвиненията в измама срещу China MediaExpress Holdings Inc. и Sino-Forest Corp. не можаха да намалят интереса към IPO-та на Alibaba Group Holding Ltd., JD.com Inc. и Vipshop Holdings Ltd.
   
• Облигации: Гладните за доходност инвеститори изгълтаха лакомо облигациите, емитирани от най-рисковите компании в Китай. Това даде възможност на фирми с неинвестиционен рейтинг като China Evergrande Group, един от най-задлъжнелите предприемачи в страната, да продължат да се финансират от американските пазари. Китайските фирми са набрали над 90% от високодоходния азиатски доларов дълг, емитиран тази година. Предприемачи от континенталната част на Китай имат офшорен дълг с неинвестиционене рейтинг за около 110 милиарда долара.
   
• Дъмпинг: Постоянният приток на долари в Китай подхрани инвестиционния порой, който подкрепи производството на ултра евтин износ - от DVD плейъри и телевизори до соларни панели. Китайската снизходителност към кредитополучателите - първият континентален дефолт беше едва през 2014 г. - означаваше, че фирмите бяха в състояние да продават стоките си на ниски цени, без да се притесняват как ще изплатят заемите си.