Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Военният конфликт в Западна Сахара пак се разгаря

По-тежки боеве в региона могат да доведат до допълнително дестабилизиране на Северна Африка

Военният конфликт в Западна Сахара пак се разгаря

Снимка: Bloomberg LP

Напрежението се увеличава в Западна Сахара, голяма ивица в пустинята, която се простира по крайбрежието на Атлантическия океан северно от Мавритания. За бившата испанска колония претендират както от Мароко, така и от търсещия независимост Фронт Полисарио, който контролира част от територията.

През ноември 2020 г. Фронт Полисарио сложи край на 30-годишно примирие с Мароко. Прекъсването на дипломатическите връзки през август между Мароко и Алжир, историческия поддръжник на Фронт Полисарио, може да засили напрежението в региона, пише Bloomberg.

Колко сериозна е ескалацията на конфликта

Въоръжените сили на Фронт Полисарио претендират за ежедневни атаки срещу марокански военни бази и застави след срива на примирието. Мароканската армия не е потвърдила или отрекла нападения. Въпреки това мароканските войници разшириха стените по границата с Алжир, за да затруднят преминаването на бойците от групата.

В началото на март Международната кризисна група, независима организация, ангажирана с предотвратяването и разрешаването на смъртоносни конфликти, призова ООН да назначи пратеник, който да посредничи за деескалация на напрежението в региона. Организацията казва, че ситуацията е нестабилна и може бързо да се влоши. Към началото на септември няколко кандидати, представени от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, не успяха да получат подкрепа.

Какво разпали конфликта

Примирието, което сложи край на 16-годишния бунт на Фронт Полисарио, включваше обещание за организиран от ООН референдум с възможност за независимост, но това не се случи. Междувременно Мароко, което контролира 80% от Западна Сахара, засилва претенциите си за територията, като изразходва големи средства за популяризирането ѝ като международен търговски център, включително чрез развитието на голямо пристанище в Дахла.

Ситуацията се влоши още повече през октомври 2020 г., когато привържениците на Фронт Полисарио започнаха блокада на изграден от Мароко път, водещ до граничния пункт Ел Гергарате в буферната зона на ООН. Пътят служи като основен канал на Мароко за сухопътната търговия с Африка на юг от Сахара. На следващия месец Мароко изпрати войски, за да прекрати блокадата, и затвори достъпа до граничния пункт, за да предотврати нова блокада.

Още по темата

Фронт Полисарио счита ситуацията за разширяване на територията, контролирана от Мароко, чрез използване на военна сила. Брахим Гали, президент на Арабската демократичната република Сахара - държавата, която Фронт Полисарио обяви в Западна Сахара, обяви възобновяване на военните действия.

Какво стои в основата на конфликта

Испания колонизира територията, някога наречена Испанска Сахара, през 1884 г. В средата на 70-те години, когато Мадрид се готвеше да се изтегли, Мароко предяви претенции върху територията, което доведе до въоръжен конфликт.

Фронт Полисарио се представя като основното движение, представляващо сахрави, коренното население на региона. То възниква през 1973 г., за да се бори с испанските колонизатори с цел създаване на независима държава.

Мароко основава претенциите си върху територията на историята. През XVII век кралството Мароко се простира от Танжер до Тимбукту, вкл. и върху големи части от района, наречен Западна Сахара. Правителството на Мароко настоява, че територията, която то определя като Южни провинции, е част от страната „от зората на времето“. Кралството оспорва легитимността на Фронт Полисарио и казва, че живеещите под неговия суверенитет сахрави приемат неговото управление и са представени в парламента и местните съвети.

В същото време Мароко не толерира противниците си, чиито възгледи противоречат на официалните, и ограничава достъпа на независими и чуждестранни медии до територията.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ангела Меркел можеше да направи повече за страните от Западните Балкани