Военният конфликт в Западна Сахара пак се разгаря

Каква е ролята на Алжир

Лидерите на Арабската демократична република Сахрави са базирани в Алжир. Повече бежанци от конфликта живеят в лагери в югозападен Алжир.

От години Мароко обвинява Алжир в снабдяването на Фронт Полисарио с оръжие и боеприпаси и военна подготовка на бойците на организацията. Това обвинение никога не е нито потвърждавано, нито отхвърляно от Алжир.

Спорът за Западна Сахара се разглежда като основното въплъщение на десетилетното съперничество между Мароко и Алжир за господство и влияние в по-широкия африкански регион.

Кой подкрепя различните страни в конфликта

Най- голямата база за подкрепа на Арабската демократична република Сахрави е Африканският съюз, където тя е член. Републиката е призната за независима държава от 84 страни членки на ООН, въпреки че няколко наскоро оттеглиха или замразиха признанието си след лобиране от Мароко. Сред тях са Индия, Колумбия и Ямайка.

САЩ станаха първата страна, признала претенциите на Мароко за суверенитет в Западна Сахара в края на 2020 г., при президента Доналд Тръмп. Това одобрение беше част от сделка, в която Мароко се съгласи да възстанови сдържани дипломатически връзки с Израел, които бяха прекъснати през 2000 г.

Никоя друга страна не последва хода на САЩ. Германия дори постави този въпрос пред ООН, като призова Вашингтон да „действа в рамките на международното право“. Това разгневи Мароко, чието външно министерство впоследствие преустанови връзките си с германското правителство поради неуточнени „дълбоки недоразумения“.

По-тежки боеве в региона могат да доведат до увеличаване прехвърлянето на оръжия към Фронт Полисарио, както и до промяна в тактиката на движението. Това вероятно допълнително ще дестабилизира Северна Африка на фона на нарастващия гняв в Алжир и Мароко заради нарастващата безработица, корупцията и слабите икономики.

Дипломатическият развод между Мароко и Алжир ще изостри фокуса върху влиянието и подкрепата на Алжир за Фронт Полисарио и ще засили и без това дълбокото недоверие между съперниците.

Политически промени в Мароко

Междувременно доскоро доминиращата ислямистка партия в Мароко претърпя смазващо поражение на парламентарните избори заради разочарованието на гласоподавателите от икономическата ситуация в страната. Въпреки че беше най-голямата партия в 395-местния парламент през последното десетилетие, Партията на справедливостта и развитието (PJD) повтори съдбата на други партии в останалите северноафрикански държави десетилетие след Арабската пролет.

Победител в изборите е партията Независимо национално рали (RNI), която се оглавява от милиардер бизнесмен. Тя си осигурява 97 места в парламента. Следва Партията за автентичност и модерност (PAM) с 82 места. PJD печели само 12 места, което е малко под 10% от това, което осигури на изборите през 2016 г.

PJD е широко критикувана, че не успя да се справи с неравенствата и да съживи икономиката на страната, която заради пандемията през 2020 г. се сви с 6%.

Крал Мохамед VI си спечели поддръжници заради справянето с пандемията и сега е в състояние да затвърди правомощията си в конституционната монархия на Мароко. Резултатите проправят пътя на краля да назначи нов министър-председател и да му предаде съвместим законодателен орган, който да придвижи 15-годишния му план за преодоляване на икономическото неравенство и засилване създаването на работни места.

Лидерът на PJD, премиерът Саад Еддин Ел Отмани, почти веднага излезе с твърдения за изборни нарушения.