Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо Фед да не влива ликвидност директно към хората?

При следващата криза, вместо да отпуска средства на банките, Федералният резерв може да завери сметката на всеки американец

Защо Фед да не влива ликвидност директно към хората?

Снимка: gettyimages

Федералният резерв, който изглежда доволен, че икономиката е близо до 2% инфлация и пълна заетост, прави преглед на своите стратегии и инструменти.

Може би централната банка трябва да обмисли някои радикални опции, като например да позволи на обикновените хора да откриват сметки при нея, в които тя да влива ликвидност, когато прецени, че икономиката има нужда от подкрепа, пише за MarketWatch Питър Мориси, професор по икономика в Университета на Мериленд.

В исторически план, когато икономиката се забави, Фед намалява междубанковата лихва, което се пренася върху всички ставки – от краткосрочните кредити през 10-годишните и 30-годишните ДЦК до корпоративнтие облигации и ипотечните заеми.

Освен купуването и продаването на ДЦК с цел контролиране на междубанковата лихва, Фед определя и ставката, по която плаща на банките за техните депозити при себе си. Понастоящем банките получават 2,35% по тези сметки, въпреки че плащат на своите депозанти по-малко от 0,2%.

Междубанковата лихва, която Фед смята за неутрална (т.е. нито подпомага инфлацията, нито забавя икономическата активност) спадна. Преди финансовата криза централната банка повиши тази лихва до 5,25%, но едва ли ще се върне към тези нива, въпреки рекордно ниската безработица.

В момента целевият диапазон е 2,25-2,50%, като Фед няма много пространство за понижение, ако икономиката се забави. Това е най-убедителната причина за прегледа на нейните стратегии.

Нещо повече, дългосрочните лихви по ДЦК, както и ставките по корпоративните облигации за финансиране на големи инвестиционни проекти и по жилищните ипотечни заеми вече не се променят заедно с междубанковата лихва, както го правеха в миналото.

Когато Бен Бернанке повиши междубанковата лихва в периода 2004-2006 г., дългосрочните лихви по ДЦК едва помръднаха. А когато Фед вдигна лихвата четири пъти през 2018 г., ставката по 30-годишните ипотечни облигации първоначално също се увеличи, но след това спадна.

Глобално бизнесът все повече работи в долари, дори когато не участват американци. Доларовият дял на трансграничното дългово финансиране скочи до 62%, като около 40% от международната търговия е в долари.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (12)

   1| 2    
0
 
1
 
12
преди 1 месец
Няма профилна снимка
нЕмаа се пУашите.....
https://www.zerohedge.com/news/2019-05-01/minsky-moment-starting-2024-all-us-debt-issuance-will-be-used-pay-interest-debt
1
 
3
 
11
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Кога на номенклатура и апаратчици им е пукало за хората. Незнам дали осъзнавате, но в САЩ са на централно планиране....свободен пазар сигурно има само в Сомалия и подобни места!
1
 
3
 
10
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ми щот системата е направена от евреи за евреи, не от евреи за хората....
1
 
1
 
9
преди 1 месец
ми убуу нека даже да вземе от банките и да разава на ората и като го видим тек тагай ше им повервам ..... на тоя дет му идват такива хвърчати идеи банкерчетата ше го сложат в чувала ми се струва ....
1
 
5
 
8
преди 1 месец
Няма профилна снимка
защото хората при новия неофашизъм не са важни, важни са богатите хора, тези с идеите, те се приемат за по-важни и за по-умни и за новите водачи на раята! *** всеки се знае че има, ум не всеки! А прияините да се стига до тук не са им важни
"дава се на коня, за да има за врабците" е стратегията за развитие

Още от Анализи
Търговската война между САЩ и Китай всъщност е за Huawei и Тайван