БНБ ревизира нагоре очакванията си за годишен спад на БВП към -5,5%

Съществува 60% вероятност спадът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) през тази година да е в интервала от -3,2% до -8%, като най-вроятно намалената икономическата активност ще е -5,5%. Това пише в тримесечното издание на Българската народна банка  „Макроикономическа прогноза“, в което централната банка представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през тази и следващите две години.

Очакванията на анализаторите от дирекция „Икономически изследвания и прогнози“ обаче се промениха след ревизия за изменението на БВП през годината и по-благоприятните тенденции през второто тримесечие въпреки продължаващото развитие на коронакризата.

От централната банка констатират, че по линия на крайните потребителски разходи, инвестициите в основен капитал и външнотърговските потоци, регистрираните верижни и годишни темпове на спад в периода април-юни, са по-ниски в сравнение с данните, налични към 17 юни. Тогава прогнозата на БНБ беше за икономически спад от -8,5%, като оценката варираше в интервала от -4,1% до -13,1%.

Според базисния сценарий на прогнозата, реалният БВП на България ще се понижи с 5,5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -1,9 процентни пункта), спад на инвестициите в основен капитал (принос с -1,8 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -1,2 процентни пункта).

За сравнение, по данни на Евростат, еврозоната, която е основен търговски партньор на България, отчете безпрецедентен в исторически план спад на верижна база на БВП в реално изражение от 11,8% за периода април – юни 2020 г.

Фискална политика

От БНБ отбелязват, че фискалната политика ще допринася положително за икономическата активност чрез по-високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции.

В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г., от централната банка предвиждат постепенно възстановяване на икономическата активност, като в края на прогнозния период реалният БВП се очаква да достигне нивото си от 2019 г.

Най-голяма степен за икономическия ръст през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и допусканият силен растеж на публичните инвестиции.

Икономическа активност

Но в макроикономическата прогноза на БНБ се посочва, че въз основа на допусканията за международната конюнктура понижението на външното търсене на български стоки и услуги през тази година ще е с 12,6% спрямо миналата.

Допусканията в прогнозата обаче не включват втора вълна на разпространение на COVID-19 или затягане на ограничителните мерки в глобален мащаб, в резултат на което външното търсене на български стоки и услуги започва да се възстановява през третото тримесечие на верижна база. В централната база очакват тази тенденция да продължи и през останалата част от прогнозния хоризонт.

Пазарните очаквания за цените на енергийните продукти са те да се понижат в щатски долари и в евро през годината, докато при неенергийните може да има покачване в долари и слабо понижение в евро на годишна база за 2020 г.

През следващите две години допусканията за международната конюнктура са за нарастване на цените на суровините в съответствие с подобряването на глобалната икономическа активност.

Наличната към 25 септември информация, на базата на която е изготвена прогнозата на централната банка, показва, че устойчивостта на започналото през третото тримесечие възстановяване на икономическата активност в България се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт.

Несигурността продължава да се определя от разпространението на пандемията в България и в международен план, а също и от ефективността на ограничителните мерки в съчетание с ефективността и обхвата на фискалните мерки за подкрепа на най-уязвимите домакинства и фирми.

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021–2022 г. очакваме постепенно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП се очаква да нарасне съответно с 4% и 3,8% и към средата на 2022 г. да достигне нивото си от преди пандемията, пише в макроикономическата прогноза на БНБ.

По-висока инфлация

Годишната инфлация се очаква да се забави значително до 0,3% в края на годината (от 3,1% в края на 2019 г.), което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база.

В БНБ очакват общата инфлация да се ускори до 1,9% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 1,6%.

Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност през целия прогнозен хоризонт спрямо базисния сценарий представлява възможността от втора вълна на разпространение на COVID-19 в България и в глобален мащаб, което ще потисне за период, по-дълъг от прогнозираното, външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите.

От централната банка отчитат, че фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, е ревизията на историческите данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 19 октомври 2020 г.