Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Българските домакинства харчат най-много за жилища, ток, вода и газ

Тази група съставлява най-голямото разходно перо в почти всички страни членки на ЕС

Българските домакинства харчат най-много за жилища, ток, вода и газ

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

19,7% от разходите на българските домакинства през 2017 г. са отивали за жилища, вода, газ, електричество и други горива при средно равнище от 24,2% за Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Тази група заема най-висок дял сред общите разходи на домакинствата у нас, следвани от храните и безалкохолните напитки с дял от 19,2%. На трето място е транспортът с 13,9%. Българските домакинства са заделяли 7,9% от разходите си за отдих и култура, както и 6,9% за хотели и ресторанти. 6,3% от разходите на домакинствата у нас са отивали за здравни грижи, а 5,2% - за алкохол и тютюневи изделия.

Българските домакинства са отделяли също 5% от разходите си за мебели и домакински уреди, както и 4,8% за комуникации. 3,2% от разходите са отивали за дрехи и обувки, а 1,1% - за образование, сочат данните на Евростат.

Домакинствата в страните членки на ЕС имат различни потребителски навици, които зависят до голяма степен от нивото на доходите им, културните им навици и географското положение, съобщава европейската статистическа служба.

Средно в Европейския съюз през 2017 г. най-голяма част от потребителските разходи на домакинствата са отивали за жилища, вода, електричество и газ (без разходите за закупуване на жилища). Транспортът е имал дял от 13%, следван от храните с 12%. След това се нареждат ресторантите и хотелите и отдихът и културата с дял от под 9%.

Останалите групи продукти и услуги са съставлявали между 4% и 6% от разходите на домакинствата в ЕС. Най-нисък дял от общите разходи са имали комуникациите и образованието със съответно 3% и 1%.

Жилищата са съставлявали най-голямо разходно перо във всички страни членки на ЕС с изключение на Естония, Литва и Румъния, където на първо място са били хранителните стоки. В Кипър и Малта домакинствата са харчили най-много за ресторанти и хотели.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
16
 
2
преди 2 години
Няма профилна снимка
Кви 150лв. за храна? Човек, нормален, ако и работи, с по-малко от 10лв. на ден за храна средно, просто няма как да живее. И това само за харана, не говоря за тоалетна хартия, прах, ***, вери и т.н. други неща които се купуват от магазина за храна. Ако ги сложим и тях, сумата отива на мин. 15лв. на ден.Редно е като се дава подобна статистика да кажат какви храни и количества са включени в тази кошница от 150лв., иначе си е чиста пропаганда одобрена от евроинформационното министерство за филтриране на удобните новини.
0
 
22
 
1
преди 2 години
Няма профилна снимка
Не знам как са я скалъпили тази статистика, но при средна заплата преди данъци около 1000лв. и чисто след данъците за държавата около 750лв., едни 19.2% за манджа правят около 150лв. Тия от статистиката имат ли идея как човек може да се изхрани с 150лв. на месец у нас?Защото ако имат, да вземат да кажат, че да спестим малко.

Още от България
Жилищните цени в София спадат за тримесечие за първи път от началото на пандемията